20glasuvay

mobileheaderep2019

Интервюта

Четин Казак: "Не сме казали, че няма да издигаме наша кандидатура за президент"


Народният представител от ДПС от Габровския избирателен район Четин Казак е във ваканция, но не отказа да разговаряме за предизборната кампания за предстоящите президентски избори, както и за други важни теми като положението в съседна Турция и зачестилите атентати и прояви на насилие по света.
- Според Вас не закъснява ли предизборната кампания? Много се говори по темата, а на практика основни политически сили още не са издигнали официално своите кандидатури за президент. Какво е Вашето мнение за ситуацията?
- Да, общо взето за предстоящите президентски избори кампанията още не е започнала. Явно летният период и отпуските я забавиха, но очаквам от септември да се активизира политическият живот и се задвижи на пълни обороти.
Прави впечатление политиката на взаимно дебнене и изчакване. Засега явно основните политически сили не смеят да изпреварят своите опоненти с издигането на окончателните си кандидатури и се стараят да запазят колкото може по-дълго своите кандидати от ударите на противниковата медийна пропаганда.
Прави впечатление, че в БСП заради разгърнатия процес на номинации отдолу нагоре се наблюдават скандали, интриги. Докато в утвърдените лидерски партии като ГЕРБ няма подобни явления и всички изчакват решението на лидера на партията и премиер Бойко Борисов. Основната въпросителна тук е дали той самият ще се кандидатира или ще посочи някой друг. Но мисля, че още в началото на септември ще има яснота.
- Виждаме, че се спрягат имената на някои генерали. Какъв трябва да бъде кандидатът за президент? Има ли авторитетни личности, които да обединят край себе си леви или десни партии, за да излязат с общи кандидатури?
- Този уклон към генерали, към бивши военни не говори добре за утвърдена демокрация, за каквато претендираме, че е българската.
Българската демокрация трябва да е достигнала вече до такова ниво, в което да има утвърдени граждански личности, които да бъдат издигнати, а не да се "вадят от ръкавите" генерали и други, които по принцип са непознати за българското общество. Но явно това е част от цялостната стратегия за взаимно надлъгване или казано по народному - "надцакване" между основните опоненти. Но както казах, през септември ще стане ясно и аз се надявам тогава да бъдат издигнати достойни кандидатури, които да претендират наистина да са обединители на българската нация, а не ярки представители на едно или друго политическо семейство или течение.
- Предполагам, че ДПС няма да издига своя кандидатпрезидентска двойка и ще изчака номинациите на основните играчи на политическата сцена, за да реши кого да подкрепи? Така ли е?
- Не сме казали, че няма да издигаме наша кандидатура. Изчакваме да видим какви кандидати ще бъдат номинирани, издигнати. Нямаме окончателно взето решение за президентските избори.
Съобразно профила на издигнатите кандидати, съобразно политическата обстановка ще преценим, ще вземем своето решение, когато настъпи решителният момент.
- Трябва ли да се провеждат заедно изборите и референдумът?
- По принцип нашата позиция не беше в подкрепа на това да съвпадат референдум с какъвто и да е друг вид избори, тъй като неминуемо единият вид избори остава в сянката на другия. Или изборите биват засенчени от референдума, или обратното.
Видяхме, че така се случи на последния референдум, за който не се проведе никаква разяснителна кампания предварително. Той изцяло беше засенчен от тогавашните местни избори. Сега очаквам да се получи същата картинка и с този референдум, който ще се проведе едновременно с президентските избори. Явно аргументите, свързани с икономията на средства, са надделели над аргументите за открояване на предизборните кампании от двата вида в изборния процес.
- Вие смятате за много важни президентските избори. Защо? Българското общество като че ли има нагласата, че няма толкова голямо значение кой ще е президент, при положение, че България не е президентска република.
- Тъй като президентските избори са най-мажоритарният вид избор в българския изборен процес, затова те съвсем естествено фокусират голямо обществено внимание, независимо от ограничените конституционни правомощия на президента. Но в случая, конкретно за тези президентски избори, има допълнителен фактор, който също допринася за повишаване на обществения интерес. А именно - възприемането на президентските избори като решаващи за евентуален обрат или пренареждане на политическата сцена. Така че от тази гледна точка те се възприемат именно като един вид тест или едва ли не като предварителни парламентарни избори, тъй като може да има промяна на политическото статукво.
Ако спечели кандидат, който не е представител на управляващото мнозинство, това неминуемо ще повлече след себе си необходимостта от промени и в политическото представителство на парламентарно ниво и на ниво изпълнителна власт. Затова залогът на тези президентски избори е голям.
- Въпросът "Какво се случва в съседна Турция?" измести дори темата за бежанците. Върна ли според Вас военният преврат процесите у съседите с години назад?
- В момента в Турция наистина стават изключително важни събития и светът съвсем основателно ги наблюдава с интерес. Много е важно наистина накъде ще поеме турската държава, турското общество след неуспешния опит за военен преврат.
Ние като непосредствен съсед на Република Турция имаме повече от всички останали интерес нещата час по-скоро да се успокоят и стабилизират, демокрацията да се запази, за да продължаваме да имаме един добър съсед, на който може да се разчита.
Затова ми се струва, че бихме имали голяма полза от полагането на максимални усилия на нашето правителство за това да се поощри демократичният ход на процесите в Република Турция, да се подкрепят усилията й да запази както преговорния процес с Европейския съюз, така и усилията за демократични реформи.
- Светът стана много несигурен - непрекъснато има атентати, насилие. Този процес според Вас временен ли е или тепърва да очакваме да се засилва?
- Надявам се да е временен. Но за съжаление, развоят на събитията, тенденциите, които се наблюдават, никак не са успокоителни, а са тревожни.
Все по-често се случват атентати, някакъв вид покушения от всякакво естество в различни точки на света, което показва, че светът не е онова спокойно място, което мислехме, че ще стане след падането на комунистическия режим. Явно процесите, отключени от така наречената "Арабска пролет" и войните, които се водят в Ирак и Сирия вече години наред, откриха нови хоризонти за разгръщането на идеологии като религиозни радикални течения, ислямистки и други идеологии, невиждани досега в света.
Затова повече от всякога е необходимо цялата международна общност да се обедини, да мобилизира своите сили, за да се справи с това ново, невиждано досега предизвикателство като засили сътрудничеството във всички направления, но без да се дава воля на ксенофобски идеологии, за ново затваряне и изолационизъм в международните отношения и разгръщане на антимюсюлмански настроения и идеологии, от които няма да има полза никой.

(в. 100 вести, 9.08.2016 г.)

Печат Е-мейл

footerimage

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност