20glasuvay

mobileheaderep2019

Интервюта

д-р Тунчер Кърджалиев: НУЖЕН ЛИ Е ЦЯЛ ЗАКОН ЗАРАДИ 30-40 ДУШИ?

Патриотари популисти идентифицират нов удобен "враг" с въвеждането на мерки срещу религиозното облекло

Може да е изненадващо за мнозина, но идеята и особено някои мотиви на закона не ни дават основание остро да възразяваме срещу него. Казвам изненадващо, защото с Патриотичния фронт ме дели ценностна, дори цивилизационна пропаст, но... да не политизирам.
Част от аргументите, особено пък допълнени и от становищата на МВР, МП, ДАНС и Главно мюфтийство по закона, заслужават внимание:
• Пречките за идентифициране на определено лице, при закриването му.
• Макар и неубедително, това е свързано с теми като национална сигурност, риск от терористични атентати, осигуряване на спокойствие и сигурност за българските граждани.
• Търсенето на баланс - чрез законотворчество - между свободата на вероизповеданието, от една страна (според чл. 13 от Конституцията - право за носене на религиозно облекло) и неуязвимостта на националната сигурност, реда, здравето, морала, правата и свободите на други -неизповядващи тази религия.
• Приемането на подобен закон от Франция, Белгия и някои немски провинции.
• Решението на Европейския съд по правата на човека, от 01.07.14 г., че такъв закон не нарушава правото на зачитане на личния и семейния живот и свободата на мисълта, съвестта и религията.
• Още един - по-личен аргумент, към който някои проявяваме особена чувствителност - опитите за ограничение на личната свобода и достойнството на лица от женски пол със светски мироглед (т.е. - факторът равнопоставеност и недискриминиране на половете). Според европейските културни традиции - закритото лице е израз на брутално посегателство, обезличаващо жената дори като човешко същество...
• Въпреки това, този Законопроект не е стойностен и не решава нито един съществен, да не говорим за екзистенциален проблем на българското общество. Затова и не трябва да се подкрепя. Причините са в няколко посоки:
1. Проблематични тези, неясни дефиниции и неугледни текстове.
Ако приемем, че забраната за пълно закриване на лицето е сравнително добре дефинирана, то тази за частично закриване е неточна, с анатомо-физиологически колизии и дилетантски подход.
Ако се позоваваме на анатомичното определение за лице и глава, стигаме до нелепи и дори комични изводи. Разбираме, че на ниво над шията, човек има две обособени анатомични части - глава и лице (а лицето е част от главата!), като органите уста, очи, коса и уши се съдържат и в двете тези части по някакъв странен, необясним начин. Липсата на дефинитивна яснота за тези структури от човешкото тяло води до тези смешни постановки, а от там - до неприложимост на желанието за нормативното им ползване в закона. Косата и ушите неправилно се включват като част от лицето и объркването е неизбежно.
Адекватно в случая е предложението на Главно мюфтийство. То е съобразено и с ислямските канони: частично скрито е лицето, при закриване на която и да е една от частите на лицето - уста, нос и очи, но в това число не трябва да се включват коса, шия и уши. Т.е. - те могат да се закриват, без това да се наказва от закона, но не и устата, носа и очите!
Сегашният текст прави уязвими фотографите с бутафорните им придружители - "Розовата пантера", "Мики Маус"; мотоциклетисти, рокери с каски; жени с шалове, шапки, бонета, пелерини, слънчеви очила; рибари и ловци с ушанки, гугли; скиори и т.н.
2. Отприщване на тенденции за дискриминация на религиозна основа. Със закона се инициират изкушения за ограничаване на вече утвърдени изконни религиозни права, а също - приемането на противоконституционни текстове и наредби.
Има опасения, че това може да е последвано от пълна забрана за носене на религиозно облекло -такова според каноните на мюсюлманското вероизповедание. Такива опасения изрази главният секретар на Главно мюфтийство.
Някои Общински съвети, например в Стара Загора, вече приеха неправомерни забрани, които практически са ограничение на дейността на различни вероизповедания:
- забрана за публични религиозни прояви;
- забрана за религиозна агитация - по улици и с рекламни материали;
- забрана за религиозна пропаганда по домовете;
- забрана за прекланянето пред чудотворни икони в църкви и манастири.
Засегнати са всички - протестанти, евангелисти, мормони, "Свидетели на Йехова", а дори и БПЦ.
Улисани в тези забрани, в един момент може да се окаже, че забравяме аксиоматичен факт: всяка религия, по презумпция, е преди всичко нравствен кодекс, а посегателства от този род засягат духовната опора на вярващия и ценностната му система...
3. Този закон може да се приеме от страна на девиантни интерпретатори на мюсюлманската религия, от фундаменталисти с психопатологичен профил (които неправилно обобщаваме в категорията "радикални ислямисти") като провокация към ортодоксалния ислям.
Със законодателство трябва да протектираме българското общество, така че да е неуязвимо от действия на потенциални зложелатели с назидателни, реваншистки мотиви.
Нищо не налага да сме едва 4-та държава в ЕС (според становището на МВР), в която се приема такъв закон. Влизаме в полезрението на нездрави религиозни общности и доктрини, на мракобеси с рамкиран, догматичен мироглед. Историята изобилства от примери, доказващи тезата, че насилието (в случая - забраната) ражда насилие.
4. Този закон се създава, цифром и словом, точно за 40 човека! Във Франция има наистина закон, но е установено, че там живеят над 40 000 жени, закриващи лицето си. Този закон е със 7 изречения, а нашият е цели 3 страници...
Какви обществени отношения ще уредим с този закон ? Има ли други закони в България, които касаят едва 30-40 граждани ? Нужни ли са те?
Добре, забраняваме бурки, никаби - а решаваме ли с това някой от същностните, смислени въпроси на обществото, на вероизповеданията? Това не е ли бутафорен, измислен, несъществуващ проблем ?
Изключването и сегрегацията на голяма общност хора от икономическия, културен и дори обществен живот е проблем. Генезисът обаче е в необразоваността! Тези хора тогава стават манипулируеми...
Това, което се предлага от Патриотичния фронт, е популизъм! А както е известно, популизмът не храни. Популизмът предлага зрелища, но... не храни. В едно модерно, съвременно, демократично общество на забраните трябва да се гледа като последен и/или краен възможен оперативен инструмент.
На Балканите (и в България) историческите преломи са създали множество предубеждения, куп предразсъдъци и митологеми, които водят до тревоги. Тревожността пък, когато се насажда такъв нов страх, е със силата на обсебващ архетип и обществен дразнител.

д-р Тунчер Кърджалиев

(в.Труд, 20.06.2016 г.)

Печат Е-мейл

footerimage

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност