Интервюта

Хасан Адемов: Приемането само на предлагания закон за личната помощ ще смени едни палатки с други

- Д-р Адемов, съветът за интеграция на хората с увреждания не прие Закона за личната помощ. Различните разчети показаха, че той би струвал между 100 млн. и 1, 5 млрд. лв. на година. Това реформа под натиск ли е и решава ли този проект проблемите на хората с увреждания?

- Проблемът не може да се дели на майките на деца с увреждания и на всички останали хора с увреждания. Реформата трябва да е всеобхват-на,задължително трябва да има комплексен подход. Както политиката за хората с увреждания, така и системата за социално подпомагане трябва да е с коренно променен дизайн, който да реши въпроса какво искаме - универсално подпомагане на калпак или индивидуален подход на база потребности. Опитът да се подхожда конюнктурно след всеки протест, вместо да решава проблеми, създава нови конфликти. Така от 1 януари 2017 г. бе увеличена подкрепата на децата с над 90% увреждания на 930 лв., която се получава от около 5600 души. Тези, които получават чужда помощ от 90 лв. по линия на социалното осигуряване към инвалидната пенсия са около 80 хил., като голяма част от тях са деца. Категорично заявявам, че законът за личната помощ е само част от решаването на проблема. Да настояваме единствено да се приеме само закон за личната помощ, означава да създадем условия за противопоставяне вътре при хората с увреждания. Ако приемем, че отделен закон за личната помощ ще спре протеста на майките на деца с увреждания, то той ще смени едни палатки с други. Крайъгълен камък за реформата трябва да бъде модернизирането и осъвременяването на оценката на увреждането.

- Какво трябва да включва оценката?

- Тя е отправният момент за оценка на индивидуалните потребности и оттам мерките за подкрепа. Ако тя е направена от мултидисциплинарен екип, в който влизат различни специалисти, значи сме направили първата крачка към реална оценка на потребностите и адекватни мерки за подкрепа. На нейна база трябва да се предоставят профилактика, рехабилитация, физикална терапия и др. възможности за създаване на условия за интегриране на детето, за да може то да посещава училище. От-там нататък трябва да има достъпна среда -транспорт до учебното заведение и адаптирането му, промяна на отношението на преподаватели и ученици към децата с увреждания. След като завърши образование, трябва да има адаптирана работна среда, за да може да се реализира на пазара на труда. Социалната оценка трябва да бъде ориентирана към решаването на конкретните индивидуални проблеми на човек с увреждане. Тя дава възможност не за привилегии, а за подкрепа за интеграция според принципите на Конвенцията на ООН за интеграция на хората с увреждания. Това ще доведе до възможност техните родители да се възползват от правото си на труд, а не да разчитат на социалната система.

- Какви средства се отделят за лични асистенти сега?

- Твърди се, че парите за хората с увреждания са увеличени с 81 млн. лв., като 68 млн. от тях са за асистентски услуги, но те са за продължаване на проектите от 2017 г. по линия на Оперативна програма "Човешки ресурси". Нищо допълнително не е дадено за хората с увреждания с изключение на 13 млн. лв. за интеграционните добавки, които са на базата на увеличението на гарантирания минимален доход до 75 лв. Ползващи социални услуги в общността към март са общо 20 970, от които личен асистент -12 217, социален асистент - 2339 и домашен помощник - 6367.
Чрез бюджета на социалното министерство по програма "Интеграция на хората с увреждания за 2018 г. с 68,4 млн. лв. се оказва подкрепа на над 23 400 лица с увреждания и лица над 65 год., които са в невъзможност за самообслужване, чрез почасово назначаване на близо 16 600 лични асистенти, социални асистенти и домашни помощници.
За да има устойчивост на тези услуги, е редно да се помисли за финансирането им като държавно делегирани дейности. Дори и този статистически преглед ни дава основания и аргументи за реформа, така че парите наистина да достигат до нуждаещите се.

- Социалното министерство подготвя закон за хората с увреждания, където да се разпише тази оценка. Не закъсня ли той?

- Това е идеята в момента. Законът за хората с увреждания трябва да е гОтов до края на юли. Другият закон, по който се работи, е за социалните услуги със срок до октомври. В рамките на тази матрица трябва да се позиционира и идеята за личната помощ. Цялата тази дискусия и протестният заряд възникна, когато стартираха промените в Медицинска експретиза и експертизата на работоспособността. Тези концепции срещнаха отпор от всички заинтересовани страни, а премиерът бе принуден да призове двамата министри да ги оттеглят до намиране на съгласие. Без тях обаче трудно може да се върви към решаването на проблема, защото основното, което искат хората с увреждания, е да имат възможности за интеграция при съхранено компенсиране на увреждането с инвалидна пенсия. Трябва ясно да се каже, че няма да се отнема инвалидната пенсия, а доходи от труд ще са допълващи.

- Оставката на социалния министър Бисер Петков е в чекмеджето на премиера Бойко Борисов. От една страна, са го притиснали майките на деца с увреждания и омбудсманът Мая Манолова, от друга, представителните организации. Мислите ли, че в тази ситуация министърът ще се справи с реформата?

- Мисля, че институционално противопоставяне не е най-добрият начин за решаване на проблемите. Дълбоко уважавам усилията на омбудсмана Мая Манолова да пише закони по всички проблеми, но когато говорим за хората с увреждания и социалната политика, като цяло трябва да имаме по-мащабен поглед и да бъдем запознати с проблемите на хората и възможностите за тяхното решаване.
Миналата седмица част от напрежението между премиера и министъра на труда в присъствието на министъра на финансите тръгна от твърдението, че за новия закон не са необходими допълнителни средства. Не ми се ще да вярвам, че това е направено злонамерено или заради непознаване на материята
Този емоционално ангажиращ и въздействащ протест на хората с увреждания не бива да бъде използван като част от амбицията за по-висок рейтинг. Много се надявам и вярвам, че тази надпревара е за по-добри решения. Дълбокото ми вътрешно убеждение е, че само диалогът при зачитане на мнението на всички е пътят за изход от сегашната задънена улица.
Разбирам, че има проблеми, но те не могат да бъдат решени под натиск. Искрено уважавам усилията на националния омбудсман да изготвя проекти по всички горещи теми, но не приемам депутатите да се превръщат в пощенски кутии
Ако сме съгласни с това, че омбудсманът е в състояние да пише законопроекти по всички проблеми, нека да отворим дискусия за конституционните правомощия и да дадем право на законодателна инициатива и на омбудсмана.


- Имаше и предизборни обещания, че ще се спестят милиони левове от фалшиви експертизи.

Патриотичната пара в предизборната кампания на тема фалшиви инвалидни пенсии на практика отиде в свирката - имаше повече приказки и нищо, което се прави реално.
Не се спази обещанието да се ревизират всички инвалидни пенсии и да се посочат фалшивите, защото липсва необходимият капацитет. Трябва да се замислим какво трябва да направим, за да минимализираме възможностите за т.нар. фалшиви експертни решения на ТЕЛК.

- Какво трябва да се направи?

- Аз твърдя, че фалшиви решения на ТЕЛК няма
Експертните решения са на базата на медицински документи. Ако има такива с невярно съдържание, има състав от Наказателния кодекс. Така че ако някой има такава информация, може да я предостави на съответните органи.
В момента след всяко експертно решение документите отиват в институциите, за да може да се получи подкрепа. Експертното решение на ТЕЛК и НЕЛК е универсалният ключ, който отваря вратите за подкрепа по над 40 закона. За да може да се осъществят реална превенция и контрол, трябва да има онлайн връзка между ТЕЛК, НЕЛК, НЗОК, Агенцията за хората с увреждания, АСП, общините и лечебните заведения. Така ще се знае в реално време дали си лежал в болницата, дали са реални изследванията, дали е истинска историята на заболяването и след това може да разчитаме на реален контрол и адекватни решения.

- Върховният административен съд в понеделник се произнесе, че тези интеграционни добавки трябва да са според нуждите, а не според гарантирания минимален доход.

- Това е още един аргумент, че политиката и подкрепата за лицата с увреждане трябва да бъдат с променена философия. Решаването днес на един проблем, а утре на друг само засилва усещането за непоследователност и конюнктурност. Най-устойчиви са политиките, приети с максимално високо ниво на консенсус. За голямо съжаление, това, което наблюдаваме днес, е далеч от модерното разбиране за правене на политика. Все пак мисля, че в крайна сметка разумът ще надделее и няма да се стигне до реформа под натиск, независимо откъде идва той.

- Много от пенсионерите, които са взимали високи доходи, чакат да падне таванът, за да се пенсионират. А 30 хил. ще останат ограничени от него. Трябва ли да отпадне за всички?

- От 1 януари отпада таванът за новоотпуснатите пенсии, а старите пенсии от 1 юли ще се изчисляват като 40 % от максималния осигурителен доход, който в момента е 2600 лв. Това създава известно напрежение, но аргументът на законодателя е, че максималният осигурителен доход е въведен след 2000 г., а във формулата за изчисляване размера на пенсията влиза и осигурителният доход за три последователни години от последните 15 г. преди 1 януари 1997 г.

(в. 24 часа, 22.06.2018г)

Печат Е-мейл

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност