20glasuvay

mobileheaderep2019

Интервюта

Хамид Хамид: Синдиците вече имат способ да спрат разграбването на КТБ

- Г-н Хамид, смятате ли, че окончателно приетите промени в Закона за банковата несъстоятелност, сред чиито вносители сте заедно с колегите си Делян Пеевски и Иордан Цонев, ще успеят не само да спрат вторичния грабеж на КТБ, но и да върнат вече заграбеното?

- Аз съм оптимист. Макар и след няколко месеца забавяне, законопроектът беше приет и очакваме да бъде обнародван в "Държавен вестник" . Той представлява много силен инструмент в ръцете на синдиците на банката. Мисля, че ще имат правен способ да спрат разграбването и да върнат сериозно по размер имущество в масата по несъстоятелността, за да могат синдиците да насочат към определени активи вземанията си. По този начин да се върнат вложенията на кредиторите на банката. Мисля, че се получи доста добър закон. След обнародването и влизането му в сила очаквам синдиците да си изпълнят задълженията по него.

- Казахте, че по този начин ще се върне сериозна сума. Правили ли сте предварителни разчети колко точно?
- Докладите на синдиците на "Аликс Партнърс", както и докладът на временната анкетна комисия в парламента, действията на квесторите при поставяне на банката в несъстоятелност, които са заличили сериозно количество активи, показват, че сумата надхвърля 250 млн. лева.

- Нямаше ли досега никакъв механизъм, чрез който синдиците да спрат тази схема: Мислите ли, че с тези промени се изчерпват нужните законодателни мерки по отношение на КТБ?
Банковото законодателство в тази сфера е така направено през годините, че да действа при нормални банки. От цялата събрана информация по докладите и по мнението на международни организации, каквато е "Аликс Партнърс", видяхме, че КТБ не е функционирала като нормална банка. Именно затова трябваше да предприемем допълнителни законодателни действия. Докато синдиците водеха дела по нормалното законодателство, активите изчезваха по добре замислена схема, която е била заложена при функционирането на банката. Мисля, че обхванахме всички казуси, но тепърва ще видим действията на синдиците. Ако се наложат още законодателни промени, ние сме готови да реагираме и да внесем такива предложения. Мисля, че засега това ще изчерпи нещата.

- Казахте, че КТБ не е работила като нормална банка, каква е била тогава?
- Като предварително замислена схема, с предоставяне на необезпечени кредити на кухи фирми от кръга на мажоритарния собственик. Една фирма е давала заеми на друга фирма. И при този механизъм е заложено пак лица от кръга на мажоритарния собственик впоследствие да придобият активите, без да са платили и стотинка. Още тогава е било замислено да бъдат откраднати и активите, които служат за обезпечение. Видяхме това и в докладите на сайта на КТБ и изготвихме тези промени.

- От дистанцията на времето имате ли яснота кой всъщност стои зад въпросния т.нар. вторичен грабеж? Един кръг от лица ли са и кои са те? Може ли да ги назовете?
Това е същата група, която е замислила първо ограбването на парите и вследствие и вторичния грабеж на активите. Става дума за хора около мажоритарния собственик на банката, който се крие от българското правосъдие - Цветан Василев. Това е неговото обкръжение. От докладите на синдиците и сделките в Търговския регистър се вижда, че той ползва едни и същи подставени лица и едни и същи кухи фирми. Даже наблюдаваме същите лица да оперират и в Сърбия, които ограбват и сръбски активи по този начин.

- При внасянето на законопроекта посочихте с колегите си, че от гласуването по него ще стане ясно кой подкрепя задкулисието. Е, гласуването вече мина. Каква е вашата равносметка?
- Благодаря на колегите от ГЕРБ, които подкрепиха законопроекта. Имаше народни представители, които отсъстваха - дали случайно или не, не мога да дам оценка. Имаше обаче хора от другите политически сили, които се противопоставиха, без да могат да обяснят дали имат някакъв частен интерес. Но аз съм сигурен, че благодарение на всички действия, включително и тези на прокуратурата по делото на КТБ, ще помогнат занапред да излязат наяве имената на политиците, тяхната партийна принадлежност и кой как е гласувал по законопроекта. Работата е в ръцете на синдиците.

- По време на дебатите - в комисия и пленарна зала, се чуха гласове, че приемането на промени със задна дата - т.е. с ретроактивно действие, противоречи на конституцията. Какъв е вашият коментар?
- Това са го коментирали юристи или хора, които не познават българското право. Или пък го казват юристи, които много добре познават българското законодателство, но имат някакъв друг интерес, различен от обществения. Защото в Закона за нормативните актове се съдържа текст, който посочва как и при какви случаи може да има законодателство със задна дата. Там е записано, че се допускат изключения. Не се допуска такова само когато с такъв закон се налагат санкции. Тук не се налага такива, а се дават механизми за защита на обществения интерес. цялото това говорене - и на първо четене, и в медиите, е от хора, които са имали или имат някакъв личен интерес или взаимодействия с адвокатите на тази престъпна група.

- Какъв личен интерес подозирате?
- Мога само да подозирам.

- Предвид изказванията на представители от други партии притеснявате ли се, че е възможно поправките да бъдат дадени на КС?
- Визирате това странно ГМО, което тези дни по медиите поиска президентът да наложи вето или някой да сезира Конституционния съд. Трябва да напомня, че при тях интересът и свързаността с мажоритарния собственик, който ограби банката, е явен. Още по време на поставянето на банката под надзор излязоха наяве договори с дъщерята на техния ментор - главния лаборант от Драгалевци, която имаше консултантски договор и получаваше по 30 000 евро от КТБ. Техният интерес и защита е ясна. Щом са получавали по 30 000 по консултантски договори, то си представям какво са получавали под масата. Тази група защитава личния си интерес и този на един крадец.

- Вие сте сред вносителите и на промените в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Каква е основната им цел, какъв резултат очаквате и защо внесохте тази поправка точно сега?

- Основната цел е информиране на обществото и прозрачност на медийната среда в България, защото последните няколко месеца тя изключително много се влоши. Появиха се толкова много медийни публикации, които вместо да информират обществото, правят внушения и насочват общественото мнение. Наред с това целта ни е да се осветли паричният поток към медиите - кой за какво и как плаща, също така какво цели с това плащане. В обществото стои въпросът как се финансират медиите и законопроектът ни цели да осветли онези средства, които са извън договорите за търговска реклама. Нормалният начин е една медия да се финансира чрез реклама. Знаем, че има медии, които получават пари по различни други начини, без фактура за реклама. Искаме всеки гражданин, който има интерес, да разбере от публичен регистър дадена медия какви пари е получили и срещу какво. Целта е не да налагаме санкции, а да се подават декларации.

- Именно даренията не са ли инструмент за политическо влияние в дадена медия?
- Какво е влиянието, всеки гражданин ще си направи сам извода, като види от къде идват парите и какви внушения прави една медия. Законопроектът се появи сега, защото в целия свят се води битка срещу фалшивите новини. Ние посочваме конкретна мярка в тази посока - за борба срещу фалшивите новини и медийната проституция.

- Т.е. вашите поправки са част от стартираната в цяла Европа и САЩ битка с фалшивите новини?
- В цял свят се води такава кампания, защото се оказва, че медиите, особено тези, които са онлайн, са сериозно средство за налагане на определен тип отношения и внушения. Виждате паническите действия на някои и как наричат тази информираност на обществото цензура. Няма как законопроект, който цели да информира обществото, да налага цензура. Напротив, точно обратното. Който има да крие нещо, много яростно подскача срещу законопроекта. Наблюдавайте реакцията им и ще разберете за кои медии става въпрос. Вече изразихме готовност да приемем предложения на всички колеги и да се получи един добър законопроект.

- За да разсеем всички спекулации, как точно ще се проследява дали дадена медия е получила нерегламентирани средства?
- Тук говорим за подаване на декларация от всяка медия пред Търговския регистър до края на месец юни всяка година. В нея тя ще декларира всяко свое плащане извън договорите за реклама. Ние не говорим дали те са регламентирани или не, а просто искаме да ги осветлим. Законът не определя дали едно плащане е регламентирано или не. Искаме просто хората да знаят какви пари се получават - дали от грантове, дали от евросубсидии или от бюджета.

- Водили ли сте разговори или пък само сондажи за подкрепа с останалите партии в НС?
- Не сме водили разговори, защото очакваме 100% подкрепа. Аз не мога да си представя, че в НС има някой, който не би желал обществото да е информирано.

(в. Монитор, 16.02.2018)

Печат Е-мейл

footerimage

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност