Интервюта

Велислава Кръстева: Законът е лакмус кой се бои от прозрачни медии

Така ще се покаже на хората кой говори и защо го прави, казва Велислава Кръстева

Велислава Кръстева е народен представител, член на Централния съвет на ДПС. Преди дни с колегите си от движението Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид внесе в парламента законопроект, който да извади на светло собствениците и източниците на финансиране на медиите в България. Пред "Стандарт" г-жа Кръстева обясни какви са целите и възможностите на проекта.

- Г-жо Кръстева, внесохте за обсъждане в парламента проект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Какви са мотивите на този законопроект?

- Законопроектът е в отговор на една широка и дългогодишна медийна дискусия, касаеща необходимостта от обявяването на действителните собственици на медиите както на печатните, така и на интернет и електронните медии. Тази дискусия обаче досега традиционно е приключвала с пожелания, с желания, с декларации, с разговори и срещи, включително и в Брюксел, но досега никой не е направил първата стъпка към реализирането на това желание. С други думи -водени сме от убеждението, че прозрачността по отношение на собствеността на медиите и източниците им на финансиране е от първостепенно значение за гарантирането на свободата и плурализма в медиите, т.е. В интерес на цялото общество.

- Предложените текстове предвиждат всички медии да депозират пред Министерството на културата кои са техните собствениците и какво е финансирането им. Тази информация публична ли ще бъде?

- Да, разбира се, търсеният ефект е публичност на информацията. Това означава тя да бъде лесно достъпна за всички граждани, които се интересуват от нея, а именно в съществуващия регистър, който се води в сайта на Министерство на културата. Там е и мястото, институцията, на която трябва да подават своите декларации издателствата, медиите от целия спектър на технически носители на медии.

- Какво ще ограничи този закон?

- Ако ще ограничава нещо, то нека да бъдат лошите практики. Законопроектът има за цел да направи ясна собствеността, а от там и отговорността на разпространителите на информация - доставчиците на медийни услуги. Впрочем, ясната собственост върху медиите и източниците им за финансиране е едно от най-ефикасните средства за борба с фалшивите новини - проблем, за който също се говори по-скоро пожелателно, отколкото ефективно. Е, ние с колегите ми Пеевски, Цонев и Хамид направихме тази крачка. Предлагаме на вниманието на Народното събрание законопроект, с който смятаме, че ще сложим началото на разрешаването на подобен род проблеми.

- А как ще се реши проблемът с разкриването на реалните собственици на медии?

- Самият механизъм за публичност и достъпност на информацията трябва бъде ключът към решението на този въпрос. Всяка медия е длъжна да декларира в срок издателя и реалния си собственик. Разбира се, ние изхождаме от презумпцията, че всеки български гражданин се стреми да бъде изряден пред закона, още повече, когато носи високата отговорност да бъде издател или собственик на медии. Защото медиите не са просто един от бизнесите, те имат особено висока роля и значение в публичния, обществен, политически живот. Не случайно ги наричаме "четвърта власт". Трябва да бъдат на висотата на собствената си отговорност. Впрочем, актът на деклариране е в ръцете на същите тези издатели. Така че презумпцията според мен винаги трябва да бъде затова, че като съвестни и отговорни граждани, като активни граждани, ние сме призвани да спазваме закона.

- А какво предвиждате за офшорните собственици?

- Настояваме да се обърне внимание на офшорната собственост и този въпрос е решен със закона за офшорките, както вие, медиите го наричате, и който е дело на колегите ми Делян Пеевски и Йордан Цонев. И по-конкретно в чл. 3, т. 20 и 21. Което още веднъж доказва, че ние сме последователни в поведението си като народни представители. Всеки обществен проблем от подобен характер трябва да намира решението си в закон. Това е най-важната задача на народния представител. В това отношение ние винаги сме се стремили да сме на висотата на тази отговорност и сме предлагали решения. Така е и с този закон.

- Когато предвиждате осветляване на онлайн медии, засягате ли и блоговете?

- Трябва да погледнем изрично дефиницията на доставчици на медийни услуги, която сме ползвали в Изборния кодекс, но тъй като това е нюанс, за който аз в момента не мога да отговоря, но ви обещавам да направя изрична проверка дали блоговете ще бъдат включени в това число. Личното ми мнение е, че блоговете са по-специфичен канал на комуникация, които се отличават от интернет сайтовете с информационна насоченост. Блогът е персонален, а онлайн медия - това значи организация, това значи редакция, това значи редакционна политика. Но нека да не се опитваме да регулираме анализи. Анализът е свободен. Знаете старото журналистическо правило -фактите са свещени, анализът е позволен. Нашата цел е информацията. Коректността на информацията е нещо много различно от анализа, фалшивите новини не са в анализите. Анализът не може да съдържа в себе си невярно твърдение. Той затова е анализ, въпрос на гледна точка към събитията. А фалшивата новина съдържа в себе си невярно твърдение. Това е разликата. Манипулацията е в създаването, продуцирането, тиражирането и произвеждането на фалшиви новини.

- Законът ще засегне ли и чужди издания?

- Говорим за национално законодателство. Т.е. засяга доставчиците и производителите на медийно съдържание, регистрирани в страната. Финансирането на медиите е засегнато в това изменение на закона дотолкова, доколкото в него се предвижда декларирането на получените финансови и други средства, които не са от присъщата търговска дейност, тоест не са от продажба примерно на реклами. И то отново е направено чрез деклариране. Пак казвам, законът не може и не би следвало да ограничава или да разрешава, или да привилегирова едни или други получатели на подобни, примерно грантове, а има за цел единствено създаване условия за прозрачност и яснота -кой какво казва и защо го казва, кой говори и от чие име говори. Това е целта на закона. Впрочем по отношението към този законопроект може да разпознаем дали желанието на тези, които от години настояват за прозрачност на собствеността в медиите и тяхното финансиране, е искрено, или цели нещо друго. Отношението към закона ще е лакмус и за декларираните позиции, във връзка с медиите и на парламентарно представените партии. Неслучайно ние не се обърнахме към нито една от политическите партии в Народното събрание, за да сондираме предварително нагласите към закона, защото нашето очакване е да видим отношението към проекта именно през призмата на желанието да бъдат осветлени собствениците и финансирането на медиите максимално прозрачно, максимално публично, в името на основни демократични ценности. И то ще се види с подкрепата към закона. Защото много често се оказва, че добри модели се ползват само за да може зад тях да се свърши нещо друго. На мен ми се иска да вярвам, че желанието за установяване на собствеността и на финансирането на медиите е било искрено и с голям интерес ще наблюдавам отношението, както казах, и на журналисти, и на неправителствени организации, и на останалите колеги от парламента към този законопроект.

- Каква политическа подкрепа очаквате за този законопроект?

- Убедена съм, че ако желанието на всички ни е да бъде осигурена тази прозрачност и публичност, е искрено, то законопроектът ще бъде подкрепен. А от тук и българските медии и цялото ни общество ще спечелят по-висока степен на доверие, по-голяма свобода, следователно и по-голяма сила и авторитет.

(в. Стандарт, 09.02.2018)

Печат Е-мейл

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС