Интервюта

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ в "Годината" по Дарик радио (Видео)

Водещ: Мустафа Карадайъ, председател на ДПС, в „Годината” на Дарик радио. Здравейте, г-н Карадайъ! Коя е думата на 2017 г.?
Мустафа Карадайъ: Според нас миналата година думата, която я бяхме написали, беше обновление.
Водещ: Промяна да.
Мустафа Карадайъ: Промяна беше за 2016 г., доколкото помня оценката за 2016-та, но може и вие да сте прав. Можете да ги проверите, да. Но обновлението…
Водещ: И двете години казахте промяна.
Мустафа Карадайъ: Да, промяна.
Водещ: То не стана май 2017-та промяната?
Мустафа Карадайъ: Промяната може да бъде и в положителна, и в отрицателна посока. Безспорно и в 2017 г. има промяна, само че в отрицателна посока.
Водещ: Кое е отрицателното?
Мустафа Карадайъ: Ерозия на демокрацията и държавността. Отричане от ценности. Това се получи в България 2017 г. според нас.
Водещ: това заради участието на патриотите, на ОП във властта?
Мустафа Карадайъ: Е, хора, които се самоназовават патриоти все още това не означава, че са такива. Въпросът е какви са действията, а действията, те дори последно време и гласно се самооценяват като националисти, а те са си такива. От тази гл.т. може би за 2017 г. може би по-точната дума е съучастие. Съучастие, мисля, че и според сайта dictionary.com, и те определят тази дума, съучастник, съучастие. През 2017 г. има достатъчно форми и формули в отрицателната промяна на съучастие и съучастници.
Водещ: По-рано в предаването министър-председателят Бойко Борисов всъщност потърси, да ползваме вашата дума, той с други думи го каза, вашето съучастие при председателството на България на Съвета на ЕС, като се обърна отново, той и по-рано го направи през седмицата към почетния ви председател Ахмед Доган да го чуе, да ви призове в името на България този вот на недоверие да не се прави в началото на януари, в началото на председателството. Даже каза, можеше и през декември да го направят, но когато тук ще бъдат всички европейски лидери, това не е добър момент в името на България.
Мустафа Карадайъ: Вотът на недоверие е политически инструмент. Нещо повече, живот има и след председателството. Председателството е само 6 месеца. От тази гл.т. отстояването на демокрацията и държавността според нас е много по-важна тема, отколкото 6-месечното председателство. Друг е въпросът, че самите ние даваме своя принос за европредседателството и активно участваме в този процес. И там виждаме отстъпление от страна на властимащите. А призивът, доколкото е към г-н Доган, г-н Борисов мисля, че в момента, ако се е обърнал към визионера Ахмед Доган, който изразява и олицетворява непреходните ценности и стратегическите цели и на партията, и на държавата, и на либералите в ЕС, в този план вие може би помните 2000 г. един материал, който беше публикуван в България, стана основен документ на конгреса на либералния интернационал и на либералите. Включително и за бъдещето, като визионер за бъдещето на ЕС. От тази гл.т. г-н Борисов ако се е обърнал към визионера Ахмед Доган, който още 90-та година при наличието на Варшавски договор посочи стратегическите цели на България и мястото на България в ЕС, като посочи, че пътят на ЕС минава през членството на НАТО, и ние през всичките тези години сме работили за евроатлантическия път на България, от тази гл.т. ако г-н Борисов се обръща с призив към г-н Доган, че в момента в България няма визия, няма посока, няма политическа парадигма в страната, да, от тази гл.т. ние сме съгласни, че България има нужда от лидера, от визионера Ахмед Доган, включително и че България има нужда от ДПС.
Водещ: Но ще се откажете ли от подкрепа на вот през януари в началото на българското европредседателство, което е същината на призива на премиера.
Мустафа Карадайъ: Мисля, че ясно и категорично отговорих. Ние сме тези, които отстояват демокрацията и държавността в нашата родина. Хора, които с всичките си действия ерозират демокрацията, ерозират европейските ценности, ерозират държавността в нашата страна, те от тази гл.т. да търсят някаква форма на алиби за тяхното грешно политическо поведение, аз не съм съгласен. Нещо повече, ако… тъй като днешните изявления на г-н Борисов не съм ги слушал, просто нямах възможност, но вчера имаше такова изявление от негова страна и аз снощи гледах записа пред медиите. Г-н Борисов там ме нарече крадец и цялото ДПС крадци. Аз няма да го нарека крадец. Само че днес в НС ние приемаме закон за борба с корупцията, и то, обърнете внимание, под външен натиск като има ясна и категорична оценка, че в България има корупция. Но корупция има там, където има власт. И ние този закон ще го приемем. И то под външен натиск. Така че прехвърлянето на проблема от болната на здравата глава не върши работа. Вотът на недоверие е демократичен инструмент, така че този вот ще го има и не само този вот, на нашия централен съвет решението беше вотове на недоверие, и включително всички демократични инструменти да се ползват за демонтирането на национализмите от властта.
Водещ: Включително и вот тук пред всички европейски лидери, това всъщност е ваша цел?
Мустафа Карадайъ: Да, ние получихме, България получи такава оценка. Ясна и категорична от всичките лидери. В делегацията на Таяни нямаше нито един лидер на политическо семейство от ЕП. Това е ясен политически знак, Европа ни говори с политически знаци, че не одобрява тази формула и това, което се случва в страната.
Водещ: Защо ОП получиха повече подкрепа от ДПС и влязоха във властта с третото правителство на Бойко Борисов, с един мандат повече, но повече? Как си обяснявате този процес в България и..?
Мустафа Карадайъ: Технически и политически си го обяснявам.
Водещ: ДПС получи и по-малко депутати, отколкото имаше.
Мустафа Карадайъ: Да, и технически, и политически. Техническото обяснение е разликата в гласовете с националистите е само 2500 гласа. А методиката за разпределение безспорно дава такава възможност и един глас повече да има 240-ят мандат да отиде при съответна партия. Това е техническото обяснение. Но политическото обяснение също си има своя резон. В България няма политическа парадигма. Коя е политическата цел? Борисов споделил ли днес в неговото участие каква е целта на България? Кой е онзи политически продукт, който ние всички заедно като активни граждани, като гражданско общество в България преследваме?
Водещ: Кой е от гл.т. на ДПС?
Мустафа Карадайъ: Ама кой е? Днес в България няма, и от тази гл.т. се поражда среда за популизмите и национализмите. Липсата на политическо визионерство поражда средата за национализмите и популизмите. Включително отстъплението и от демокрацията. Тя демокрацията не е власт на мнозинството само по себе си. Тя демокрацията е баланс между институциите, като в този баланс никоя от институциите да не обсебва цялата власт. Т.е. демокрацията е такава политическа система, която изключва абсолютната власт. А днес г-н Борисов говори ли за НС какви процеси текат? За последните 8 години и половина говори ли г-н Борисов кои са били стратегическите, кои са били политическите цели на България? Аз мисля, че не, защото такива липсват. В последните 8 години и половина държавата върви по инерция. Държавата върви по метода на проби и грешки. Проба грешка, пак проба грешка и повторение до безкрай. Без политическа визия. Реформи, кои са реформите, които са се случили по времето на кое да е правителство на Борисов? Борисов 1 дойде на власт с призива за справедливост. Днес българските граждани чувстват ли по-голяма справедливост? Не. Но бяхме свидетели на качулки, арести, саморазправа с бизнеса. Т.е. една лъжа. За печеленето на изборите и за пред избирателите справедливост. А зад пердето за справедливост други действия. Второто правителство с какъв лозунг дойде? Градим магистрали и ред такива. Днес хората да имат усещането, че живеят в по-добра среда, ситуация? Не, напротив, бяхме свидетели, ако мога да си позволя да направя асоциация с един популярен филм, „На всеки километър“: лентичка, лентичка, лентичка обаче пак беше формулата проба и грешка, защото веднага след…
Водещ: Не отричате, че се е и построило. Не е точно така, има магистрали, има метро в София.
Мустафа Карадайъ: Аз не казвам, че не се е построило. Само че проверете в кои периоди какво се е построило. Аз си спомням предизборната кампания ясни факти бяхме изкарали в кои периоди колко километра магистрали са се построили. И се оказа в един момент, че май в тройната коалиция бяха построени повече магистрали, отколкото в периода на г-н Борисов. Това показваха километрите. Само че лентите ги виждахме на всеки километър. Обаче след рязането на лентите какво виждахме? Вълни, наново, ремонтиране на ремонтите на построеното, т.е. пак по формулата проба и грешка. В инерцията, без визия, ясна визия, без визия за стратегия. Борисов 3. Какви са политическите цели на страната? Коя ни е политическата визия, като активни български граждани, които ние да преследваме? Какъв модел ни е задал властта? Моделът на омразата, на агресията, която я виждаме навсякъде? Призивът към обществото – бийте, дърпайте, това може да ви направи вицепремиери? Ерозия на държавността и на държавните институции. Т.е. некомпетентни вицепремиери, които нямат компетентност да ходят на проверки, днес виждаме как поголовно тези проверки и актове падат в съда, защото са извършвани от некомпетентен орган, елиминирайки държавните органи и институции. Коя ни е визията днес? Г-н Борисов къде го виждаме, къде ни е премиерът? Премиерът последните 6 месеца се върти в полето на сечението на функциите президент и външен министър. Ред международни совалки, какъв ни е резултатът? И с каква цел го правим и каква ни е визията? Защото ако нямаме ясната цел, всичките действия могат да бъдат много добри, прекалено добри, но ние нямаме аршин, с който да мерим доколко е успешно това нещо като действия, като проявления.
Водещ: Кое беше събитието на 2017 г. според вас?
Мустафа Карадайъ: Според нас като ДПС мисля, че събитието на годината са изборите в Европа и изборът на Европа. Изборите. Говоря, Германия, Австрия, Франция, Холандия, включително и Чехия, включително и България. И изборът на Европа. Европа и преди изборите и непосредствено след изборите с еднаква яснота казва не на национализмите и популизмите във властта. Ние в България трябва да се определим, самите ние да се определим доколко искаме да сме европейци, доколко споделяме европейските ценности, доколко вървим по общ път с държавите членки на ЕС и с ЕС като цяло. Ние смитаме, че това е отстъпление от европейските ценности, виждаме в действие как ерозира демокрацията в нашата страна, а заедно с това нещо виждаме как ерозира държавността в нашата родина. Какъв е сигналът за бъдещите поколения?
Водещ: Говорихте за ролята на парламента. По злободневния въпрос с мораториума върху плащанията на нови лекарства от НЗОК, днес премиерът и здравният министър, когото включвахме, предложиха, т.е. обявиха решение, според което не в бюджета на НЗОК ще се взимат пари за тези лекарства, а от фонд към МЗ с комисия там…
Мустафа Карадайъ: Хайде да погледнем този въпрос от принципна гл.т., в детайлите не искам да влизам.
Водещ: Вие одобрявате ли такъв тип решение?
Мустафа Карадайъ: От принципна гл.т. да говорим. Какво направихме ние в България, която все още е парламентарна република, не е станала премиерска република, доколкото аз знам, но усещането в обществото е такова. В България конкретният пример. НС гласува веднъж по един начин, независимо какви са предложенията на опозицията, какви са критиките, дали са съдържателни или не са съдържателни. Идва вето от президента. НС повторно гласува. И в един момент дайте сега да намерим други техники с внушението на премиерската република. Но България е парламентарна република. Впрочем същото се получи и с манастира „Св. Георги“ в Атон, същото се получи със „Св. Александър Невски“ катедралата. Какъв е проблемът НС в една парламентарна република да вземе своите решения и както е изписано по Конституцията изпълнителната власт да изпълнява решенията, взети от НС. При нас общо взето пирамидата виждаме, че е обърната, и това е усещането и в обществото.
Водещ: Говорите за правовия ред, но защо ДПС подкрепя отпадането на давността за престъпления, извършени в приватизацията, при положение че става дума за една стройна, градена хилядолетия даже система от давности, и сега можем да се озовем в положението за един документ, свързан с приватизацията да няма давност и след години да лежиш в затвора, а за убийство, убийците да не лежат в затвора, защото е изтекла давността.
Мустафа Карадайъ: Тук формулата, по която задавате въпроса, мисля, че не е точна. Отпадането на давността не означава, че без да приемаме едни правила и закони и на база днешни закони да разглеждаме един процес. Напротив, точно обратното. Тъй като общественият интерес е много голям, много голям, огромен бих казал, към този процес, ние искаме да имаме една яснота в публиката. Самият аз съм бил част от изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол от нейното създаване почти до нейното закриване. Така че тази давност отпада и за мен.
Водещ: Тя не отпада, в правото не може да отпадне изтекла давност.
Мустафа Карадайъ: Изтеклата давност за сделките не говорим. Говорим за…
Водещ: Говорим за престъпления, за вас е изтекла вече давността. Има решение на Конституционния съд по тоя въпрос. Няма, не могат да ви гонят.
Мустафа Карадайъ: Е, точно това е предложението, защото това е конституционният ред и режим в момента. Така че оттук, от тази гл.т., тъй като има много коментари, много внушения по тази тема, нашата идея е била ясна и категорична – да има публичност, защото ние нямаме притеснения.
Водещ: Добре де, една мутра, ако е убил някой 95-а година, няма да лежи в затвора, но ако някой е разписал нещо, ще лежи. Това редно ли е?
Мустафа Карадайъ: Но ние нямаме притеснения в това отношение и затова ние участваме в този процес. Нещо повече, ние сме го предложили без да сме водили разговори с другите политически сили. Предложили сме го, подписката я има, ако решат да се включат. Нашите подписи не са достатъчни, да заповядат. Ние нямаме угризения на съвестта. Но само обърнете внимание. Тази ревизия, тази проверка и тази публичност ще се извършва с действащото законодателство към онзи момент, когато са се сключвали сделките. Така че никакъв не е проблемът. Въпросът е общественият интерес да бъде задоволен, от една страна, от друга страна, никой да не го ползва като инструмент за манипулация и внушения.
Водещ: Да обаче Братя Галеви след 5 години ще могат да се върнат в България без да лежат в затвора, защото имат 10 години давност за тяхното наказание, за изтърпяването му. Има ли логика в това – за едни престъпления, свързани в края на краищата с документи, с кражби, а примерно, за убийство или за вече осъдени хора да си остане давността и те да се отървават?
Мустафа Карадайъ: Конкретно престъпление към конкретните извършители, което вие сочите като пример. Но другото, което е един процес, смяна на системата, държавната система на управление. Преходът от авторитаризъм към демокрация. Приватизацията безспорно е един нужен елемент, трябваше да се случи. Тъй като ред хора го използват за внушения, ние искаме истината да излезе в публичното пространство и публичният интерес да бъде задоволен. Истината винаги е по-силна.
Водещ: Каква грешка направихте през 2017 г., г-н Карадайъ?
Мустафа Карадайъ: Сигурно в личен план имам доста грешки...
Водещ: Не, не. Такива признания към близките ви не търсим. Някаква политическа грешка имате ли?
Мустафа Карадайъ: В партиен план също мисля, че имам грешки. Но според мен най-голямата грешка е, че малко, може би наивно, си вярвах, че ГЕРБ имат ценности и следват определени ценности. Това ми е най-голямата грешка, че повярвах.
Водещ: Какво ново научихте от някоя книга, която сте член през 2017 г.? Имате ли време за книги, г-н Карадайъ? Четете ли?
Мустафа Карадайъ: Да, чета понякога.
Водещ: Кажете една книга, от която научихте нещо през тази година.
Мустафа Карадайъ: Може би книжката, която последно я чета.
Водещ: Какво четете сега?
Мустафа Карадайъ: Има една книжка, написана от един от съветниците на Хилари Клинтън – Алек Рос – „Индустрията на бъдещето”. Много е интересна книгата, може би си заслужава вниманието. А си спомням, само преди 20 години, първият път, като ми дадоха дипломна работа в университета, беше да направя интернет страница. Всичко се правеше на DOS тогава. Нали си представяте колко беше сложно да се направи интернет страница по онова време, 1995-96 г. Ние само след 20 години станахме толкова зависими от интернет, че едва ли не, метафорично ако се изразя, без интернет не можем да дишаме. Книжката се казва „Индустриите на бъдещето”, там се разглеждат, в различните глави, настъплението на роботите. Знаете, иновациите и технологиите се развиват в момента, много са успешни в Япония, в Германия, в САЩ най-вече. Китай безспорно в масовото производство на роботите е лидер, но в иновациите може би е лидер Япония. Също така там се разглежда и бъдещето на машината, наречена човек – изкуственият интелект се развива много бързо. Аз може би и от професионален гъдел, но и от политически, защото политиците би трябвало да са визионери, би трябвало да са една крачка напред, би трябвало да виждат в бъдещето. И това, което се развива, би трябвало да сме в час. Включително и кодификацията на парите, на пазарите. Виждаме, че доверието в киберпространството расте. Безспорно там и престъпленията вървят. От тази гледна точка, мисля, че знаете, аз участвах в един форум за разузнаване и сигурност, и киберпрестъпленията и киберзащитите са една от основните теми. Много е интересна книгата. Сега в момента съм в главата „Данните – като суровините на информационната епоха”. Защото различните епохи имат различни суровини, но бързината, с която работят компютрите, размерът на компютрите позволяват обработката на големи бази данни, много бърза обработка, с много по-малко човешки ресурс. От тази гледна точка в момента данните стават една от основните суровини на днешната ни епоха.
Водещ: Значи вие сте верният човек за въпроса, който задавам на всички по повод 25-те години на Дарик радио. Какъв си се представяте след 25 години? Къде си се представяте?
Мустафа Карадайъ: Взимайки повод от това, което говорихме допреди малко, представям си се в България. В България. Не на Марс, но може да има и хора на Марс след 25 години, технологиите много бързо се развиват. Но физически, независимо, че човек ще бъде в България, ние ще бъдем граждани на света. Разчитам и вярвам, че след 25 години ще живеем в една много по-добра среда, в едно много по-добро общество. Защото днешната епоха, ако има един вакуум, това е липсата на политическата парадигма, политическата посока, която да следва активното гражданско общество, активният гражданин и гражданското общество. Ние и в България, а и не само в България, и в ЕС, ние трябва да обърнем внимание да промените в реализацията и отстояването на демокрацията. Ние трябва да включим активните граждани и гражданското общество във взимането и формирането на решенията, защото технологиите днес го позволяват. Но нещо повече – не само активните граждани и гражданското общество да участват при формирането и взимането на решения, но активните граждани и гражданското общество би трябвало да са активните съучастници в реализирането на взетите решения.
Водещ: Коя ще бъде думата на 2018 г.?
Мустафа Карадайъ: Промяна. Обаче този път промяната не в отрицателния му вариант, а в положителния му вариант.
Водещ: Мустафа Карадайъ, председател на Движението за права и свободи, в „Годината” на Дарик радио.

 

Печат

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност