Интервюта

Искра Михайлова, евродепутат и председател на регионалната комисия на Европейския парламент: Санкциите срещу Русия пречат на ЕС

Брюксел има нужда България да е най-скоро в Шенген

Родена на 7 септември 1957 г. в София. Магистър по библиотечни науки и информационни технологии от Държавния университет за култура и изкуство в Санкт Петербург. Има следдипломна професионална квалификация в САЩ и Германия. Зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството (2005-2009). Депутат от ДПС в 41-ото НС, в което оглавява комисията по околна среда. Екоминистър (2013-2014). От 2014 г. е член на Европейския парламент и председател на комисията му по регионално развитие.
- Г-жо Михайлова, неправителствената организация Vote Watch ви обяви за №1 сред българските евродепутати и за 19-ия най-влиятелен изобщо член на Европейския парламент (ЕП) измежду 751.
- Признанието е голямо и много мотивиращо. Изследването отчита многообразието на тази работа, отговорността и постигнатите резултати. Близката ми работа с ЕК ми позволява да каня в България личности като вицепрезидента на Европейската комисия (ЕК) Юрки Катайнен. През юли той участва във форум, организиран от мен и Строителната камара. Неговото участие и множеството му срещи ще помогнат на страната ни да се ориентира в новата инвестиционна политика за икономически растеж на ЕС. Гости на мои форуми в България са били генерални директори в ЕК, директорът на Фонда за стратегически инвестиции, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, ръководители на ОЛАФ.
Някои от докладите, по които съм работила като докладчик, имат пряко отношение към България. Например този за териториалното сътрудничество, апелиращ за повишаване на бюджета на трансграничните програми, по които България има огромен потенциал.
Бях докладчик и по инициативата на ЕК да се даде възможност на страните членки да използват структурните фондове за възстановяване след природни бедствия. Успях да разширя предложението, за да важи за всички страни членки, в т.ч. и за България. Дано никога не ни се налага, но тази възможност е регламентирана.
- Вие сте и първият български евродепутат шеф на комисия в ЕП, и то на ключовата регионална. Възползваме ли се пълноценно от фондовете?
- Като председател на Комисията по регионално развитие ръководя преговорите със Съвета и ЕК по законодателни досиета като например Програмата за подкрепа за структурни реформи или посочения вече регламент за природните бедствия. В момента са в ход преговорите по междинната ревизия на бюджета на ЕС до 2020г. Също много важна за България тема. Не са леки преговори, но доброто ми сътрудничество със съвета и комисарите Корина Крецу, Валдис Домбровскис, Катайнен, Йотингер ми помагат за работещи компромиси. Всяка година работя активно при съгласуването на работната програма на ЕК с ЕП. Докладчик съм по първия приоритет - Конкурентоспособност, заетост и растеж Да не забравяме, че за регионалната политика са отделени над 350 млрд. евро за 7 г. -1/3 от бюджета на ЕС. Комисарят по регионална политика поне 4 пъти годишно ни докладва за напредъка в изпълнението на оперативните програми. Внимателно наблюдавам процеса в България. Началото на реализацията на програмния период много закъсня. Не само в България. Сега е от огромно значение основното договаряне да се концентрира в тази и следващата година.
2019-а и 2020-а може да носят риск за редуцирано финансиране, ако преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС не завършат по най-добрия за ЕС начин. В България се забавят проектите във водния сектор, магистрала "Струма", като цяло големите инфраструктурни проекти. Много е важно да се ускори работата по градското развитие. Програмата за наука и иновации все още е в риск. Ако действително образованието става приоритет за страната ни, трябва Да се активизира работата по тази програма. В края на октомври в България пристига делегация на нашата комисия, която ще се запознае с реализацията на структурните инвестиционни фондове у нас.
- България получи ключовия ресор цифрова икономика и цифрово общество в лицето на еврокомисаря Мария Габриел. Готова ли е страната ни за пълна дигитализация?
- Г-жа Габриел пое тежка отговорност, като се ангажира с цифровата икономика и цифровото общество. Това е огромно поле за работа, където са съсредоточени много очаквания на европейските граждани, безспорната необходимост Европа да се съизмерва с модерните цифровизирани икономики на САЩ или Китай, амбициите на европейските компании и университети. Дали България е готова за пълна дигитализация, не знам. Знам, че българските граждани го очакват и че има местни власти у нас, които, години преди да се обявят програми за достъп до интернет, вече са предоставили тази услуга на гражданите си. Например Мадан. Бавно и мудно се реализира електронното управление в България. Дано българският комисар провокира по-ефективна работа.
- От ГЕРБ очакват покана за Шенген до края на годината. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер призова за това в годишното си обръщение. И френският президент Еманюел Макрон афишира политическа подкрепа.
- По тази тема мога да кажа само, че всички ние -държавни институции, представители в европейските институции, граждани и граждански организации, трябва да продължим да настояваме - България е покрила изискванията за участие в Шенгенската зона. Това ни костваше много усилия, реформи и работа. Ние имаме пълното право да очакваме да бъдем приети. Френският президент е отбелязал нещо отдавна познато. Г-н Юнкер изразява необходимостта България да бъде присъединена, ако се очаква от нея да защитава външна граница на ЕС. Не само ние искаме, ЕС има нужда от нашето участие в шенгенското пространство. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
- А за I .нар. чакалня на еврозоната?
- Доста по-комплексен въпрос, който засяга икономиката на страната, производителността на труда, доходите. Но и Шенген, и еврозоната поставят едно основно изискване - активно, конструктивно участие на страната ни в жизненоважните процеси и тенденции в ЕС. Позицията "от Брюксел ще кажат" не работи. Ние също говорим в Брюксел. И нашият глас е важен.
- Притеснява ли ви перспективата ЕС да има финансов министър, което означава общността вече официално да се раздели на две - държави членки със и такива без евро?
- Това е едно от възможните решения във връзка с необходимите реформи за периода след 2020 г. Само по себе си то не ме притеснява, ако става дума за финансов министър на ЕС. Гъвкавото управление на бюджета е абсолютно необходимо. По-лош знак би било, ако заработят два бюджета - един за еврозоната и един за останалите. Тогава Европа няма да е единна. Засега този вариант се отхвърля и от президента Юнкер, и от комисаря Йотингер, отговарящ за бюджета. Миналата седмица имах среща с него и обсъждахме бъдещата многогодишна финансова рамка. До май 2018 г. ще има предложение за новата рамка за периода след 2020 г. Отново ще подчертая - за да се чува и българският глас, България трябва да участва активно в правенето на европейската политика, не само да чака какво ще ни се даде.
- Как стои страната ни, погледната от Брюксел? Гледа ли Европа на България като на отличник?
- Европа гледа на нас като на пълноправен член, с неговите проблеми, успехи и пропуски. Очаква да преодолеем домашните си страхове и открояващата се в последния кабинет тенденция да заравяме глави в националистични и популистични послания. Европа също има проблеми и очаква и България да участва в разрешаването им. Сигурността на европейските граждани, защитата на границите на ЕС, тежката битка с тероризма, необходимостта от растеж и работни места, мифацията, климатичните промени и следващите ги природни катаклизми. Това са предизвикателствата пред ЕС. Позицията и ролята на България по всяко едно от тях са от значение.
- Каква е позицията ви по открито заявеното намерение на премиера Бойко Борисов да се инициира отпадането на санкциите срещу Русия?
- Много пъти и в различни формати е казвано, че санкциите срещу Русия пречат на европейската икономика и най-вече на производството и преработката на хранителни продукти и енергийната сигурност. Русия може и трябва да бъде партньор на ЕС в тежките проблеми на миграцията, сигурността и тероризма. Необходим е прагматичен подход и той рано или късно ще надделее.
 
(в.24 часа,26.09.17г.)

Печат Е-мейл

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност