Интервюта

Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие в Европарламента: Нужна ни е стратегия за развитие след 2020 г.

Важно е да решим в какво ще инвестираме - магистрали, образование или туризъм, казва председателят на Комисията по регионално развитие в Европарламента Искра Михайлова

Искра Михайлова е председател на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент, евродепутат от ДПС и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа.
Днес тя организира заедно с Камарата на строителите в България Третата международна конференция "Предизвикателствата пред кохезионната политика 2014-2020". По покана на г-жа Михайлова специално участие във форума ще вземе вицепрезидентът на Европейската комисия с ресор "Работни места, растеж, развитие и конкурентоспособност" Юрки Катайнен. В дискусията с бизнеса за бъдещето на кохезионната политика и инвестициите в образование ще се включат още вицепремиерът Томислав Дончев, министрите на регионалното развитие Николай Нанков, на транспорта - Ивайло Московски, на БГ председателството - Лиляна Павлова, както и кметът на София Йорданка Фандъкова.
- Госпожо Михайлова, какви са основните акценти на днешния форум и като цяло какви са предизвикателствата пред кохезионната политика до 2020 г.?
- Кохезионната политика или политиката за сближаване е една от най-старите политики на Европейския съюз, определена още с Хартата. В основния договор на Европейския съюз е фиксирано, че в съюза трябва да има балансирано развитие на регионите и Европейският съюз ще подпомага отделните региони, за да наваксат и да се изравни развитието и качеството на живот в тях.
Сега обаче Европа изживява нов период. На първо място трябва да признаем, че регионите не са станали много по-близки. Все така има региони с много бурно икономическо развитие и като ноу-хау, и като технологии, и като научни и образователни институти, и региони, които изостават. В това число и някои от регионите на България. Така че различията между регионите не са заличени и необходимостта от политиката на сближаване стои.
- Как Европа може да помогне чрез политиката си на сближаване на бедни и изоставащи региони като Българския Северозапад?
- Това стои като въпрос на Европейския съюз. По същия начин стоят въпросите за най-отдалечените райони на Финландия, които са слабо населени, за Сицилия, която продължава да изостава, или за някои райони в Португалия, Испания, Гърция. Не са уникални българските райони. Но, че нашият Северозападен район е най-назад в класацията, това е факт. Необходимостта от тази политика продължава да стои. В момента имаме сключени партньорски споразумения между всички страни членки на Европейския съюз, имаме оперативни програми и те ще продължат да работят до 2020 г.
- Какво се случва обаче след 2020 г.?
- Първата тема е, да, разлика между регионите има и Европа трябва да продължава да работи за сближаването - икономическо, социално, териториално. Но сега живеем във време, което е по-различно дори от времето, когато последно са се договаряли оперативните програми. Европа се сблъсква с предизвикателство като Брекзит. Излизането на Великобритания от ЕС е много сложен процес, който ще се отрази на политиката на сближаване. Дори само заради това, че средствата, които постъпват в ЕС като вноски от страните-членки и се преразпределят чрез европейския бюджет, и политиката на сближаване в това число, ще бъдат по-малко.
- С колко по-малко ще бъдат?
- Ние очакваме да намалеят с около 60 милиарда.
- Къде при преразпределението на бюджета намаляването на средствата ще се усети най-силно?
- В общия бюджет на Европейския съюз има много пера. Но две са основни и вземат по една трета от бюджета. Едното е политиката на сближаване - една трета от бюджета на ЕС, и общата селскостопанска политика - малко повече от една трета. Всичко останало се намества в последната трета. Тези две големи политики в момента са обект на най-голям интерес, когато става дума за намаляване на рамката. Второ, в последните години се сблъскахме с миграцията и бежанската вълна, която няма да намалее.
- Което пък предполага увеличаване на бюджета за сигурност.
- От една страна, на бюджета за сигурност на европейските граници. От друга - увеличаване на бюджета за интегриране на тези хора, които вече са в Европа. Те не могат завинаги да живеят в лагери и гета. Ако искаме сигурност на европейските граждани, тези хора трябва да бъдат интегрирани в европейското общество. Което също предполага разходи. След атентатите в Париж, в Брюксел, в Германия, в Лондон не можем да си затваряме очите. Сигурността на европейските граждани е от първостепенно значение. Това също изисква инвестиции. Но има и още една стъпка, към която тръгна Европейският съюз. Г-жа Могерини предложи преди година и повече стратегия за ролята на Европейския съюз като международен играч. Тя предложи инвестиции извън ЕС. Инвестициите в Африка биха довели до създаване на работни места и повишаване на стандарта там, което ще намали вълната от бежанци към Европа. Ние вече работим по тази програма. Ето още едно перо. Всичко това натрупано поставя въпроса как ще се развива политиката на сближаване в бъдеще. При необходимост да се мисли за сигурността на гражданите, за интеграция на бежанците, за инвестиции в осигуряване на границите на ЕС, страните членки донори, тези, които основно внасят в бюджета и ползват по-малко, отколкото внасят, не са склонни да отделят пари, които ще бъдат неясно как изразходвани. Цитирам. Трябва да се върнем към изходната позиция, когато всяко евро има точно и ясно предназначение в бюджета на ЕС или това, за което комисарят Йотингер говори - добавената стойност на инвестицията. Ако има добавена стойност към инвестициите, ще има ефект.
- Какъв е вашият съвет към българските региони, в частност към Северозапада, който е най-зле. Какво трябва да направят, за да получат европейско финансиране?
- До 2020 г. ние имаме оперативни програми, никой няма да ги пипне. Има една опасност - да няма много сериозни плащания през 2019 и 2020 г. заради излизането на Великобритания. Ако не се стигне до договорка да се платят всички вноски, тогава ще се отвори дупка в бюджета за 2019 и 2020 г. И като знаем това, не трябва да допускаме важните проекти да бъдат оставяни за последния момент 2019-2020 г.
- Какъв тип проекти визирате?
- Водните например. Те са още в предпроектно проучване. Големите проекти, които се очакват като водната реформа, не са готови. Ние сме в средата на 2017 г. Ако оставим да ги договаряме през 2019, разчитайки на правилото N+3, може да се окаже, че за тях няма достатъчно финансиране. Второ - много важно е всеки регион в България и страната като цяло да има своя стратегия за това какво ще правим след 2020 г. Ще строим магистрали или ще инвестираме в образование, научни изследвания, в туризъм и атракции, или всичкото заедно. Или ще определим за всеки регион приоритета и около него ще обосновем важните проекти за този регион. Северозападния регион, вие го споменахте, много е важен. Но там имаме проблеми с пътищата, с образованието, с работната ръка като цяло. Била на срещи, хората казват: "Въвеждам технологии, няма кой да работи във фирмата ми". Там можем да развиваме и туризъм, но като нямаме пътища и образовани хора, как да го правим? Туризмът не е само хотели. Трябва да има някаква причина хората да отидат на дадено място. Така че стратегията и вижданията какво ще правим след 2020 г. са много важни. За да постигнем този елемент на добавената стойност. Защото ще бъде трудно да защитим политиката на сближаване. По всяка вероятност ще има намален бюджет, ще бъде трудно да разчитаме само на грантови схеми. Ще трябва да тръгнем и в посока на икономически целесъобразни проекти, които биха накарали частните инвеститори да се заинтересуват. Затова на днешния форум специално съм поканила заместник-председателя на ЕК Юрки Катайнен, който отговаря за развитието, заетостта и икономическият растеж в Европейския съюз. И който е защитник на формулата да търсим повече възможности, да накараме и частния инвеститор да бъде заинтересуван, да накараме банките, в които има много пари, да инвестират в публични проекти като видят добавената стойност. Да накараме всички целенасочено да подкрепим проект след проект, които да дават добавена стойност и ние да вървим напред, да създаваме повече работни места. Това е задачата и на Северозападния регион. Не изкуствено да се създават работни места - някой да направи цех и да не знае откъде ще дойде материалът, как ще бъдат обучени работниците, какво и къде ще продава. Не. Всичко трябва да е планирано на здрава икономическа основа. Това е моделът, който се опитва да лансира Юрки Катайнен. Аз го уважавам изключително много за това. Бизнесът в България трябва да го чуе. Особено Строителната камара, защото строителният бизнес в България е структуроопределящ бранш. Той може да участва не само като изпълнител, а като съинвеститор в целия процес на строителство в страната.
- От години се борите да разясните на българските компании ползата от финансови инструменти като плана "Юнкер". Готов ли е българският бизнес за такива проекти?
- Ако погледнете резултатите от прилагането на финансови инструменти през миналата финансова рамка до 2013 г., ще видите, че България е от страните, които добре прилагат финансови инструменти. Ние сме използвали "Джесика", "Джереми", "Джаспър". Ние използваме финансовите инструменти - в контекста на структурните фондове. Но аз мисля, че има потенциал за повече. Дори заради това, че България има много специфично място в нашия регион и бихме могли да използваме своето разположение и границите със съседните държави, за да развиваме трансгранични проекти с финансови инструменти. Убедена съм, че самият Катайнен ще го каже. Един проект, който включва Гърция, България и Сърбия, е чиста проба проект с европейска добавена стойност. Проект между Румъния, България и Гърция - също. За наша радост сме запазили до голяма степен добрите си отношения със съседите. И имаме потенциала да ги използваме за трансгранични проекти, които да дадат отражение за Европа. Това е тема, която с интерес се слуша засега от бизнеса, но малки са стъпките, които се правят.
- Напоследък се говори, че има опасност да загубим европейски пари за строежа на магистрала "Струма". Така ли е?
- Според договора за партньорство, ако България не се справи с проектирането и началото на строителството в рамките на периода на изпълнение на оперативната програма "Транспорт" по сегашното споразумение, да, ние ще загубим пари. Така е по споразумението. Другият вариант е да ги пренасочим за нещо друго. Така е за всички проекти.
Магистрала "Струма" е един от казусите, които сигурно ще влязат в учебниците, когато се разглеждат европейски проекти. За съжаление баланса между защита на природата и защита на икономическото развитие в България е нарушен. Ние противопоставяме едното на другото. Което не е нормално. Не можем да сме радетели за това, че ще запазим някакви парчета от България с девствена природа и абсолютно ще елиминираме възможностите за икономическо развитие на хората, които живеят там. Не може. Модерният подход при специалните зони по "Натура", природни и национални паркове е да има ядро на парка. И зони в периферията, където се позволяват икономически действия. Там трябва да живеят хора, нали. Не да оставим, както сме оставили Странджа да се превърне в дива територия. Хубаво е за любителите на природата, но може ли малка България да си позволи една част от нейната територия да бъде абсолютно затворена, без никаква икономическа дейност, дори щадящо земеделие. Това не е нормално. Балансът е намерен в много страни в Европа. И ние просто трябва да бъдем достатъчно обективни тогава, когато представяме възможностите за магистрала "Струма". Строителството на един тунел от 15 км изисква в поне 6 точки по дължината му да има много сериозни строителни действия - влизане и излизане на строителни машини, обходни пътища за превоз и т.н. Защитаваме ли природата така? Запазваме ли биоразнообразието? Едва ли. Един път го направихме с тунела в Илинден. Нито една мечка сега не минава от там, нито една. За съжаление. А докато го строихме, ние разрушихме всичко. А по всяка вероятност вариантите за обходни пътища са по-щадящи. Аз вярвам на експертите, които представят по-щадящ модел, които се съобразяват със сеизмичната картина в България, с находищата на различни химични елементи. И мисля, че по-разумният подход е всички да се съберем и да помислим кое е по-добре за България. Да, трябва да пазим биоразнообразието, да, има такива зони по трасето на магистралата. Въпросът е как най-добре, най-леко да ги засегнем, защото не може да не ги засегнем напълно. Трябва да го направим, защото няма откъде да минем, за да стигнем до Гърция. Няма откъде да мине европейският коридор. Минава от там и трябва да го приемем. Това е моето мнение.
- За другите магистрали "Хемус", Бургас-Варна европейски пари може ли да се намерят?
- "Хемус" не влиза в приоритетите поне до 2020 г. на Европейския съюз. Това е един от примерите, за които, ако е икономически целесъобразен този проект и има ясна формула за стопанисване в бъдеще - тол такси, публично-частно партньорство, концесия, ако сметките покажат, че излиза най-елементарната аритметика - инвестиции, използване и печалба - тогава това може да бъде финансирано по плана "Юнкер". Може да бъде финансирано с частни инвестиции, могат да се намерят инвеститори. Бургас-Варна е същият случай.
- Екатерина Захариева каза, че в Брюксел никой не я пита за НДК - по повод скандалът с разходването на средства за ремонта. Вас питат ли ви за НДК и как Европа гледа на това, което се случва у нас?
- Не.
- Може ли този ремонт да бъде пречка за българското председателство?
- По всяка вероятност е проблем, защото трябва някъде да се случват съветите, трябва да има зали. Не че това са единствените зали в София, но хубаво би било да се направи. Не ме питат за НДК. Но пък мога да кажа, че колегите ми, председатели на комисии, бяха много доволни от това, че са се срещнали с българския министър за европредседателството Лиляна Павлова и са й разказали за плановете на комисиите, какви досиета ще излязат по време на българското председателството, какви преговори между Съвета и парламента ще има по време на нашето председателство. Някои от тях са много важни, като енергийния пакет. Целият енергиен пакет ще бъде приключен в парламента по предполагаемите графици някъде октомври-ноември. Което означава, че от януари ще влезем в преговори. Комисията, съответната, в парламента, България като председател на Съвета и Европейската комисия. За да бъде одобрен законодателният енергиен пакет. Това е сериозна задача. Колегата Йежи Бузек беше щастлив, че е имал възможност да се срещне с българския министър, че България знае какви отговорности ще поеме. Хората се интересуват от това, което засяга работата им. А другото си е наш проблем. България става председател - ами да си организира залата.
- По време на БГ председателството у нас ще има заседание на Комитета на регионите. Как българските общини могат да се възползват от това?
- Първо, с участие. Комитетът на регионите е много важна структура, съгласувателна, проучвателна, съветва много често и парламента, и Европейската комисия с много отговорни задачи да представя местните регионални власти. В Комитета на регионите има сериозна българска делегация. Много е важно тя да вземе активно участие в този форум. И, разбира се, по време на форума да представим българските региони и местни власти. Има и инициатива на вестник "Стандарт" за представянето на отделните общини. Направени са вече много представителни филми за развитието на културно-историческото наследство и туризма в общините. Защо да не ги покажем на колегите на българските кметове, защо не намерим формата да има едно място по време на тази среща, на което те да могат да видят българските общини, да се прожектират тези филми, да има изложби на общините. Участниците във форума няма да имат възможност да посетят всяка община в България. Но ако има такова представяне, могат да намерят своите партньори и да видят къде са българските общини. За мен този форум е много важен, за да се представят българските местни власти. Те са достойни за партньори.
- По отношение на Балканите как Европа гледа на усилията на българския кабинет да се превърнем в стълб както на икономическа, така и на добросъседска политика?
- В целия контекст на това, което говорих досега, всяко усилие за подобряване на добросъседските отношения, за създаване на баланс и възможности за развитие на един регион, естествено се приветства от Европейския съюз. Когато говорим за сигурността и на българските, и на всички европейски граждани ние като външна граница на ЕС носим специална отговорност. И тази отговорност трябва да бъде облечена в съответните действия. Приемам, че усилията на българската държава са в тази посока. Ние имаме роля - да стабилизираме региона, да гарантираме сигурност. Ние от една страна сме външна граница, от друга страна сме в центъра на един регион, през който минават бежанци, който е доказал, за съжаление във времето, че сам по себе си носи конфликти, били те етнически или други, така че нашата роля е изключително важна. Неслучайно в председателството ни е заложено като приоритет развитието на Западните Балкани.
- България е образец за етническа толерантност. Какво пречи българският етнически модел да бъде основа за развитие на етническия модел на целите Балкани?
- Опитваме се да го направим. Ще кажа с огорчение: имам чувството, особено в последните месеци, че в България се забрави, че етническият мир е в резултат на усилие, на постоянна работа, на разработен модел, който не е еднократен акт. Той предполага постоянно действие. Етническият мир, както и демокрацията, предполагат непрекъсната работа, непрекъснати усилия.
- Те се направиха в последните 30 години.
- Ние го направихме. И да приемем сега, че е даденост и можем да си правим всичко друго, просто защото тук си е така - не. Не е така. Ние трябва да се борим във всеки момент да надграждаме и да доизграждаме етническия модел, да включваме колкото може повече съседите си в него. И целите Западни Балкани. Аз съм убедена, че етническият модел на България може да бъде модел, който да се вземе както в Западните Балкани, така и в Европа. Ние имаме какво да кажем, ние имаме какво да представим. Надявам, че ще намерим формите. Аз поне ще търся всякакви форми да представяме този модел. Дали чрез неправителствени организации, дали чрез специални срещи, повече разговори, форуми, всички, които са се заели с управлението на страната, не трябва да забравят, че етническият мир и етническият модел не са даденост. Те не са изградени еднократно и завинаги. Те трябва да бъдат съхранявани, развивани и да бъдат включвани колкото се може повече хора в тях, защото те така живеят.

(в. Стандарт, 20.07.17 г.)

Печат Е-мейл

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност