Интервюта

Янко Янков: Да определим нужен ли е нов мениджмънт на отбраната


- Г-н Янков, какви реални и спешни промени в законодателството в сигурността и конкретно - в отбраната, се налагат?
- Нека говорим за промени, но които да усъвършенстват това законодателство. Защото да променяш законодателството радикално, означава на практика нищо да не промениш. Всъщност на заседанието на КСНС при президента Радев имаше общо желание да се постигне консенсус по основните аспекти на националната система за сигурност, които да направят нашата българска система адекватна на заплахите, в които има голяма динамика. Тероризмът гъвкаво намира нови форми, бежанските потоци могат отново да се засилят и радикализират. И системата за сигурност на България трябва да е готова. Но не само за това, да регулира бежанския поток, а става дума за управление. Това означава адекватно прецизиране още на границата и адекватно поведение на институциите, когато бежанците са в страната. Което изисква хармонизиране и на информационната система на ЕС. И да се следи социалната реализация на мигрантите, придобили права за пребиваване у нас или в други европейски държави. И какво ще допринесат за икономиката на страната. Става дума за отговорностите на институциите. И за мигрантите, които влизат в държавата ни - да се знае с какво се занимават. Няма софиянец, който да не е наясно какво се случва на "Мария Луиза", около "Лъвов мост" и другаде в столицата, където дейностите, с които се занимават тези мигранти, не са трудови и не кореспондират със законите ни. Освен това влизащите като бежанци с реална нужда от помощ и закрила имат нужда и от адекватна социална реализация, за да получават трудови доходи и да участват в икономическата система на държавата. Изваждаме статистиката колко души са в центровете за бежанци, а къде са другите и с какво се занимават? На базата на тероризма в Европа да помислим за марги-нализираните групи от населението ни, които са десетки хиляди хора. Тях държавата ги е загърбила и гетата, в които живеят, нямат нищо общо със законността. А те са много рисков фактор за системата ни за сигурност.
- Какви други рискови фактори виждате?
- Основният рисков фактор са зависимостите - беднотията и неграмотността. Но религиозната принадлежност не е рисков фактор, доколкото нито една нормална религия не подтиква хората към тероризъм и не ги учи на насилие. И в този смисъл ислямът е жертва, защото се използва, за да се създадат конфликти в страни, където големи групи от населението принадлежат към различни религии. И България е една такава страна.
- Това означава ли, че мюсюлманското ни население е и най-застрашено от радикализиране?
- Не, но има един съществен момент. В гетата навлизат най-различни религии. А ислямът е една от най-активните. На този фон поставям въпроса: Къде е Българската православна църква и защо тя не е активна там. В моя Сливенски район например католическото присъствие в такива маргинализирани райони е много силно. И сред хората, които приемат това влияние, се развиват положителни процеси. А тези, които искрено изповядват исляма у нас, са хора с високи качества като граждани на страната ни. Но БПЦ стои настрана от тези райони, нима православието няма място, когато държавата е потенциално застрашена от емисарите на политическия ислям именно в райони с ромско малцинство?
- Ще се пресече ли влиянието на чужди фондации и опити за радикализиране на наши граждани, ако държавата финансира обучението на имамите?
- Ние много пъти сигнализираме държавните институции в тази посока. Защото една от причините държавата да не може да контролира влиянието в гетата е, че повечето от проповядващите исляма у нас са фактори на чужди интереси, обучавани са в Саудитска Арабия, финансирани са от Турция. А освен неграмотността и безработицата финансирането на едно вероизповедание от чужди страни и фондации в тях носи сериозни рискове за сигурността и на нашата държава. Защото, който плаща на духовните лица, той поръчва музиката. И не можем да си обясним защо Висшият ислямски институт у нас не се лицензира от държавата. И така българската държава да обучава религиозните лица, да формира у тях не само религиозен капацитет, но и ценности, свързани с българската държавност и националните ни интереси. Няма обяснение защо досега това не се случи, но се надяваме да стане. Затова и на заседанието на КСНС отидохме с идеята за необходимост от извършване на един стратегически преглед на сигурността и отбраната. Нека се абстрахираме от политически зависимите прегледи. Нужен ни е независим, експертен преглед на реалното състояние на сигурността, на ВС и на специалните служби на България. И на обезпечаването с достатъчно техника и финансов ресурс на системата. Да се види каква е мотивацията на българските граждани да служат в нея. И анализът да обоснове изводите дали нормативната база реално обслужва системата за сигурност. И ако има нужда, да се промени само с политически консенсус и последователност. Но то не може да се случи за един мандат. То трябва да става и при добра комуникация с факторите в НАТО и ЕС. Да се преценят координацията и субординацията в системата за сигурност. И какви са реалните потребности от нов мениджмънт на отбранителния сектор. И тогава ще може да се каже, че президентът, политиците и народните представители са си свършили работата. Защото сигурността не е механичен сбор от институции и фактори, единствено и само готовност за отбрана при конвенционални действия или виртуална реалност, която може да ни се случи. Имаме нужда от адекватните възможности на системата за сигурност всеки ден и в най-различни направления.
- Кои са пробойните, слабите места, според вас?
- Едно от най-слабите ни места е липсата на достатъчен финансов ресурс за обезпечаване на системата за сигурност. Финансовият дефицит е хроничен и вече се превръща на някои места във фатален. Не казвам да се абсолютизира сферата за сигурност, но този дефицит може да доведе до невъзможност да се изпълняват конституционните ангажименти. Един от сериозните недостатъци е липсата на приемственост и непоследователност в реформите в сектор сигурност. Много честа е промяната в ръководството в сектора. А дори и служебното ръководство прави драстични промени. Това влияе на мотивацията. Имаше идеи да се провеждат рестрикции от гледна точка на социалния статус на военнослужещите, което доведе до сериозен отлив от професията и подсили липсата на мотивация за постъпване във ВС на страната. Така не може да продължава. И в този смисъл КСНС изигра положителна роля - като се постигна съгласие за приоритетите и реалното състояние в сигурността, тя да стане обект на приемственост. Другата слабост са неадекватните ни отношения с НАТО. Имахме реални оферти за съвместна охрана на Черно море, за разполагане на ракетни системи у нас. Уж сме членове на Алианса, а не се интегрираме ефективно в системата на колективна отбрана. Това не ни превръща автоматично във врагове на Русия. И е ясно, че никога няма да тръгнем на война с нея. Но трябва да инвестираме в отбранителния сектор, защото сме по-назад от съседни страни като Гърция. Нищо не направихме за резерва на ВС. И не си изпълняваме ангажиментите към НАТО по отношение на резерва. А чрез боеспособен резерв армията ни трябва да нарасне поне 3 пъти. Идеята е не да връщаме миналото в сектора сигурност, а реално да помислим за образоване на младите хора по отношение на заплахите за сигурността. И ако се наложи, част от нацията да може да се включи в системата. Пренебрегваме какво може да ни дойде до главите в днешния свят. Ние сериозно ще се отнесем към решенията на КСНС и в парламента ще направим необходимото да се подкрепят решенията в интерес на националната сигурност на България. И служещите във ВС да са удовлетворени, че служат за опазване на сигурността, да имат самочувствието, че са с престижна професия с ясна предвидимост за статуса си и да усещат зад гърба си подкрепата на държавата. Ако не го направим, каквито и закони да сътворим, целите няма да бъдат постигнати. Да не се правим на големи политици и да не поставяме живота на посветилите се на националната сигурност на риск. Да се приземим, да се вслушаме в гласовете на хората в армията и с общи усилия да направим възможното.

(в. Българска армия, 23.06.2017 г,)

Печат Е-мейл

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност