Интервюта

Д-р Хасан Адемов: Пенсионерите наливат в икономиката 9 млрд. лв. на година!

Парите от пенсии веднага отиват за потребление и то на български стоки. Възрастните не купуват телевизори и айфони, казва председателят на социалната комисия в парламента

-  Разговорът за пенсионната система и пенсионната реформа е дълъг, но от някъде трябва да се започне. Може би затова управляващите решиха да започнат от повишаването на минималната пенсия. Опозицията ги подкрепи при гласуването, но възрази в дискусията – и вие от ДПС, и от БСП. Защо?

- Ние от ДПС винаги сме търсили и подкрепяли всякакви възможности за това българските пенсионери да получават адекватни пенсии. Какво означава да получаваш адекватна пенсия? Това означава, докато работиш, внасяш осигурителни вноски и на базата на своя осигурителен принос, получаваш пенсия. Това всъщност е определението за пенсия, защото пенсионният доход е отложено плащане – осигуряваш се сега, а когато настъпи осигурителното събитие – получаваш заместващ доход. И колкото е по-голям този коефициент на заместване на дохода от труд, толкова пенсиите на българските пенсионери са по-адекватни. Решенията в пенсионната система не бива да се правят на парче , както предлагат управляващите. Те предлагат от 1 юли минималната пенсия за стаж и възраст да се повиши. Това ще засегне и свързаните с нея инвалидни пенсии поради общо заболяване, инвалидните пенсии за трудова злополука и професионално заболяване и наследствените пенсии,както и т.н. вдовишки надбавки, защото те са процент от минималната пенсия за стаж и възраст. Предлага се и беше прието на първо четене от 1 юли минималната пенсия за стаж и възраст да стане 180 лв., а от 1 октомври – 200 лв. Това обаче е частично решаване на проблема.                                                                                       

- Защо?

- Защото има още 2 милиона пенсии, при които увеличението от 1 юли ще бъде с 2,4%, а на тези, за които стана дума – с над 11% за първата стъпка. Към края на годината минималните пенсии за стаж и възраст ще нараснат с около 22%, а останалите – с 2,4%! Българският пенсионер, който получава пенсия над 200 лв. си задава въпроса – аз съм се квалифицирал, образовал съм се, получавал съм по-високи доходи на базата на усилията, които съм положил в съзнателния си живот, внасял съм на тази база по-високи осигурителни вноски върху реалните доходи и сега идва едно политическо решение,с което ми се казва – твоят принос няма никакво значение! Затова ние от ДПС сме убедени, че това не е справедливо решение.

- Несправедливостта в пенсионната система явно не може да се реши с един замах – и сега я има: между т.нар. стари пенсии и новите пенсии.

- Няма термин „стари пенсии“, има пенсии, отпуснати в различно време. А що се отнася до  пенсиите, отпуснати преди 2000 г., които най-често се наричат „стари пенсии“, те бяха преизчислени. Трябва обаче да има осъвременяване през индивидуалния коефициент на всеки един. В българската пенсионна система формулата за изчисляване размера на пенсията е следната -  Доходът се умножава с коефициент 1.1% за всяка година осигурителен стаж/ който расте всяка година до достигане на 1.5%/.Доходът се изчислява като индивидуалният коефициент се умножи със средния осигурителен доход за страната една година преди датата на пенсиониране. Затова дори пенсионери, които са работили при едни и същи условия в едно и също предприятие, получавали са еднакво възнаграждение, но са се пенсионирали в различно време, получават различни пенсии. Това е така защото средният осигурителен доход за страната всеки месец се променя с 5 – 6 лв. Ще припомня, че основният аргумент на управляващите срещу предложението на БСП да се преизчислят всички пенсии, беше, че веднъж пенсионирали се, пенсионерите нямат задължение да внасят осигурителни вноски и по този начин не участват във формирането на новия осигурителен доход.

- Е, ако се въведе такова изискване, за пенсионера ще настъпи нещо като „бегом до хоризонта“!

- Затова, за да може да се компенсира покупателната способност на този пенсионер, който все трябва да догонва, има осъвременяване на пенсиите по т.нар. швейцарско правило. То е осъвременяване на пенсиите с 50% от ръста на осигурителния доход и 50% от ръста на инфлацията. За м.г. по реформата „Калфин“ процентът за всяка година осигурителен стаж трябва да нараства по това швейцарско правило. За 2017 г. коефициентът за една прослужена година не е 1,1 както беше досега, а е 1,126. Така се увеличава приносът за година осигурителен стаж.

- Пенсионерите не допринасят ли за икономиката косвено - като покупатели?

- Да. Приходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване е от два компонента – единият е от осигурителни вноски (тук пенсионерите не участват), но другият са данъците. 9 млрд. лв. са парите от фонд пенсии, като поне 50% от тях са от данъци и които пенсионерите всяка година изразходват за потребление! Те първи си плащат данъците, купуват най-необходимите стоки – предимно храни, които са произведени в България. Те не си купуват плазмени телевизори и айфони. Затова те имат принос в ръста на потреблението, а ръстът на потреблението е елемент от ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). Колкото по-голям е БВП обаче, толкова по-високи са нивата на осигурителна защита. Така че приказките, че пенсионерите не участват в ръста на актуалния осигурителен доход са верни, но само на 50%.

- Тогава защо финансовите министри във всички правителства са против увеличението на пенсиите, след като пенсионерът допринася за ръста на икономиката? Къде е справедливостта?

- Ще кажа нещо за сметките на финансистите. Според вносителите на проектозакона сегашното увеличение на минималния размер на пенсиите се прави на база очаквано преизпълнение на приходите от осигурителни вноски в Държавното обществено осигуряване. От Националната агенция по приходите (НАП) казват, че в края на месец май това увеличение е 104 млн. лв. и до края на годината очакват 200 млн. лв. увеличение. Да, но същите тези хора от НАП и от Министерството на финансите обясняваха, че заложените приходи за 2017 от осигурителни вноски са на макс! Освен това, от тези 104 милиона, 50 милиона вече са изхарчени за великденските надбавки. Да приемаш увеличения, без да гарантираш източника на приходите, е в противоречие със закона за публичните финанси чл.19. И в момента Министерството на финансите дотира годишно с 4,4 милиарда - пари от данъци, пенсионната система. И този дефицит сега се подсилва с последното решение. Така системата от осигурителна се е запътила почти към данъчна. Защо правихме реформи, защо създавахме този осигурителен модел, за да се върнем отново към старата система – пенсиите да се плащат от данъци?! Моделът за данъчното финансиране освен това се провали през 1989 г., когато пенсиите станаха 3 долара. Ще обобщя - с двете заложени увеличения на минималната пенсия необходимостта от допълнително дотиране и чрез преразпределение се увеличава от сегашните 19 млн. на месец на 42.5 млн. На годишна база това прави 510 млн. Това означава, че всеки месец министърът на финансите трябва да гарантира, че тези пари ги има – от данъци, не от осигуровки. Ето до това води решаването на въпросите на парче – до създаване на нови проблеми. Освен чисто финансовите и между отделните групи пенсионери.

- Но и управляващите са прави - със 161 лв. не се живее! Най-ниските пенсии трябва да бъдат увеличени.

- Когато правим социална политика през пенсионната система, после неминуемо ще си задаваме въпроса защо там има дефицит. Пенсионната система генерира най-големия дефицит в държавата. Дефицитът пък се финансира или чрез преразпределение, или чрез нови данъци, или чрез нов дълг. И става драматично.

- Вие предлагате да има отделен фонд, от който да се подпомагат най-бедните пенсионери. Каква е разликата? Тези пари идват от „един джоб“ - от данъците?

- Идеята е  да има фонд, който да допълва доходите на тези хора през социални услуги, през социално подпомагане, но само на тези, чиито пенсии са единствен  доход. Защото има пенсионери от групата на тези, които от 1 октомври ще получават 200 лв., които имат и други доходи. Например, от реституция, наеми и др. От този фонд най-бедните пенсионери могат да бъдат подпомагани през социални услуги – за енергийно подпомагане, за социално подпомагане, до линията на бедност, която е 314 лв.

Сега усещането за справедливост е силно накърнено. Излиза,че солидарността се сблъсква със очакванията за справедливост. Сега какви послания отправяме към пенсионерите? Казваме на най-бедните – да, много сте бедни, затова ще ви подкрепим. А на другите какво казваме?! Да чакат ново политическо решение когато му дойде времето? Когато чрез пенсионната система противопоставяш съсловия, противопоставяш едни пенсионери на други, не решаваш проблеми, а създаваш нови! Това се случва в момента. Една част от пенсионерите получават 22% увеличение, а останалите близо 2 млн. 2.4%. През всичките години на прехода държавата се опитва да прави реформи през пенсионната система – във въгледобива, в армията, в полицията в земеделието. И какъв е резултатът? В отделните сектори реформите не се случиха, но пенсионната система пострада жестоко. Тя сега е в тежко  финансово състояние, силно зависима от данъци.

- Финансистът Любомир Христов алармира, че цъка бомба – пенсионери без стаж за пенсия. Не е тайна, че повечето хора, започнали трудовия си стаж в началото на 90-те години на ХХ век са се осигурявали на част от доходите си или въобще не са се осигурявали. След десет години те трябва да се пенсионират. Тогава пак ли ще се взима политическо решение – в тяхна полза, но в ущърб на тези, които са се осигурявали?

- Това вече е сериоззен проблем. През м.г. голяма част от новоотпуснатите пенсии са с намален размер. Има един чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, който позволява да се пенсионираш с 15 години стаж, ако си навършил необходимата възраст за пенсиониране. Тази година тя е 65 години и 4 месеца и ще расте докато стигне 67 години. Но г-н Христов е прав. Това е проблем. Тези хора, влизайки в пенсионната система, ще говорят, че пенсията, която получават не гарантира техния жизнен минимум. Пенсионната система обаче е като народната поговорка: „Дал Кольо – взел Кольо“. Когато размерът на пенсията зависи от индивидуалния принос на всеки и няма необмислени политически интервенции, доверието в  система е съвсем различно.

- Ще продължава ли натискът за увеличаване на възрастта за пенсиониране, за да се „вържат“ сметките?

- Това, което е предвидено в хронограмата за увеличаване на възрастта за пенсиониране, мисля че е максимумът, който българската държава може да си позволи. През 2037 г. възрастта за пенсиониране и за мъже, и за жени се предвижда  да стане 65 години.

(Епицентър, 23.06.2017г)

Печат Е-мейл

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност