Декларация на Мустафа Карадайъ от името на ПГ на ДПС относно откриването на есенната сесия на 44-тото НС

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

В началото на есенната сесия е редно с обновени сили да насочим вниманието си към предстоящите задачи пред нас като законодателен орган, да очертаем рамката на политическия дневен ред с очакваните резултати по срокове. Основни приоритети във вътрешната политика, на ниво ЕС, външна политика и т.н. Действия за започване и осъществяване на реформите в страната, позиции по основните теми в ЕС, ясни задачи на правителството в периода на преговорите по МФР.

Но сега се налага да се концентрираме към това какво ни поднася новият политически сезон – изключително тревожна обществено-политическа обстановка и ескалиращо обществено напрежение.

Нашите предупреждения от Движение за права и свободи от създаването на една безпринципна коалиция в началото на 44-ото Народно събрание в името на властта и единствено на властта не бяха чути. Днес вече няма време!

Трябва час по-скоро да решим най-големия проблем пред държавата – колапсът на държавността.

Държавността ерозира, доверието на гражданите пада главоломно и ние трябва да спрем това. А управляващите – да понесат своята отговорност.

Кои са факторите, обусловили това безкрайно тревожно положение:

Първо: Липсата на държавнически подход, държавна политика, управленска визия за държавата ни (не за мандата на партия или коалиция), замяната на последователна систематична държавна политика с повърхностна и популистка политика, нестихваща и непрекъснато разрастваща се открита война между институциите на всички нива, дори вътре в МС и по ведомства.

Това постоянно  противостоене, породено и поддържано поради управленска немощ, блокира каквото и да е решение на какъвто и да е проблем. От най-дребния – като този – къде, към кой орган да са синоптиците, през проблемите за търговския регистър, проблемът с чумата по добитъка, до кардиналните – за стабилността на основни системи в страната. Войната вътре във и между институциите трябва да спре, защото инак краят на държавността става неизбежен.

Второ: Институциите си говорят на различни езици, с ненужен оправдателно-обвинителен режим. Така диалог не съществува, а институциите за това са такива, за да са в непрекъснат диалог с другите сродни такива и с гражданите като техен работодател. Институциите започват да се изживяват като независими бастиони на властта и „отбраната”  им става основна кауза. Така държавността спира да функционира.

Трето: Управлението на държавата с практиката на „купено време” не решава проблема, напротив, задълбочава проблема. Средствата за това „купено време” после ще ги плащаме всички ние – гражданите на страната. И ние, гражданите добре знаем това по джоба си. Купеното време е всъщност принадена бедност. Тази политика трябва да спре.

И не на последно място – раздутите платна на популизма и национализма у нас и в Европа. За съжаление, сега популизмът и национализмът у нас е във властта и войнствено и безцеремонно налага своите представи, твърде отдалечени от основни права и свободи и демокрация.

Като последица от водената политика – гражданите живеят в абсурдно двойствено време – едното, сакрално-управленческото, налагано от управляващите – на нескончаеми победи, геройства, успехи и значим икономически напредък, митологично време на преуспяващата нация и другото – на отделния член на нацията – за грубата реалност, за празния джоб, огромните проблеми на здравеопазването, на образованието, за ниската покупателна способност и личното неудовлетворение от живота.

Липсата на визия, на обединителни за нацията цели, отсъствието на експертния потенциал поставя управляващите в невъзможност да вземат адекватни решения и прави всяко решение негодно за социална употреба.

Днес основният проблем пред държавата е спешно и  неотложно реанимиране на държавността, на основните демократични принципи на управление, така щото поне държавата да може да си поеме сама глътка въздух от нестихващите скандали и заливащи ни ежедневно нерешени проблеми. В този смисъл сега основният въпрос не е вече и само в самото правителство – то практически си е отишло с абдикиране от задълженията си – остава само актът за напускане  на властта да се оформи юридически.

Смяна на министри. Какво от това?

Промяна на формулата. Какво от това?

Предсрочни избори. И какво от това?

По-важният въпрос за нас от Движение за права и свободи е какво да се прави след това – как и по какъв начин  да се възстановят демократичните механизми на управление и как да се изгради отново авторитетът на държавността. Как да се върнем  към нормалността. Как да започнем диалога между партиите, между институциите, между гражданите, между нас в парламента и на нас, парламентаристите и суверена – избирателите. И  това е проблемът на проблемите – за реанимиране на държавността, основна задача за Народното събрание през тази сесия есента и зимата. Проблем, който не е по силите на нито една партия или коалиция. Час по-скоро да започнем този диалог. Да имаме волята и силата да успеем да решим проблемите. И затова трябва да  започнем сега и веднага. Защото става дума за настоящето и бъдещето на общата ни държава.

С обща цел – да спасим държавността и да укрепим доверието на гражданите в институциите, да работим твърдо за необратимост на демократичните процеси, за стабилност и сигурност, за икономически растеж, за гарантиране на човешкото достойнство, правата и свободите на гражданите.

Нужна е ясна програма за ускорено развитие, дълбоки реформи и нов тип на управление. Ред е на експертите и обединителните идеи.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Предупрежденията ни от първия ден са към основния политически субект за тяхната отговорност за управлението на страната и положението на българските граждани.

При тази остра криза на държавността ние от Движение за права и свободи заявяваме: наложително е бързо действие –възстановяване на дискурса във всичките му видове – вътре и вън на институционално ниво, утвърждаване на експертното начало като основа за вземане на политически решения, възстановяване на нормалния диалог между партиите, поставяне на реалистични приоритети със срок за тяхната реализация. ГЕРБ има последния шанс да поеме политическата отговорност за провала на своята политика. Да предложи адекватни решения днес, защото утре ще бъде късно.

Формулата на властта е грешна и ако не се промени, нищо няма да се промени!

Печат Е-мейл

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност